Скулпторът и художникът Любомир Гуляшки е роден на 13 април 1939 г. в София. Родовият му корен е от видинския край – син е на писателя Андрей Стоянов Гуляшки /виж отделна статия/. Висшето си образование завършва в Художествена академия – София, специалност „Скулптура“ в класа на проф. Любомир Далчев през 1963 г. Член на секция „Скулптура“ при СБХ от 1975 г.
С пластични изкуства се занимава още в детските си години. Дванадесет годишен се отдава на каменоделството, а по-късно и на изделията от ковано желязо. Работи портрет и монументална декоративна пластика в камък и дърво. Учи се най-вече от Преслав Кършовски и е автор на единствения изцяло железен шкаф и на внушителния паметник на Георги Караславов, който е негов дядо по майчина линия, в гр. Дебър, Северна Македония. Илюстрира кориците на част от книгите на своя баща Андрей Гуляшки, на стихосбирки на Дамян Дамянов и на други български и преводни поети и писатели.
Любомир Гуляшки участва в редица национални изложби, но е излагал свои творби и в международни експозиции във Франция, Япония и други страни. Негови творби се съхраняват в почти всички художествени галерии в България, както и в частни колекции у нас и в чужбина.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхранява скулптурата му „Глава на Андрей Гуляшки“ – бронз 35/45/36 см.
Баща е на театралната режисьорка, галеристка и писателка Димана Гуляшка и на художника Андрей Любомиров Гуляшки.
Умира през 2000 г. в София.
Паметникът на акад. Георги Караславов в град Дебър