Поетът, журналистът и публицистът Дулинко Дулев е роден на 23 февруари 1947 г. в с. Дебнево, Ловешко. Баща му е виден краевед в ловешкия край. Дулинко Дулев завършва висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ през 1973 г. и още същата година започва работа като журналист във вестник „Ново Лудогорие“, орган на ОК на БКП – Разград. Междувременно специализира кинодраматургия и сценично майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. По-късно става редактор на вестника, а след това и драматург на Драматичен театър „Антон Страшимиров“. Работил е в различни местни издания и е бил кореспондент на национални и регионални медии. През 1983 г. по препоръка на Денка Господинова /виж отделна статия/ е назначен за отговорен секретар на в. „Червено знаме“- Видин. Завръщайки се в Разград отново е драматург на местния театър. За кратко е зам. главен редактор на в. „Дунавска правда“, а след промените през 1989 г. е сътрудник на в. „Екип 7“ и кореспондент на няколко национални издания.
Дулинко Дулев е автор на публикации и книги със стихове и краеведски проучвания. По-популярни са творбите му – „Образцови хора“ /1967/, „Записки на пенсионирания мускетар“ /1995, 1998/, „Записки на замръзналия шерп 1971-2001“ /2001/, „Разградските карикатурни изложби“ /2003/, „Епопеята на незапомнените. Разград и Сръбско-българската война през 1985 г.“ /2007/, „Живот ли е да го опишеш“- в съавторство /2009/, „Тъжносмешни стихотворения, злободневки и епиграми“ /2010/, „Онкологична стихотерапия“ /2015/, „Класически и други творби“ /2016/. По повод на 70-та годишнина на Разградския драматичен театър през 2018 г. издава и документално-публицистичната си книга „Разградска театрална история. Спомени, личности и събития“.
Почетен гражданин е на Разград /2017/, член на СБП, СБЖ и Съюза на българските кинодейци /СБК/.
Носител е на престижни национални и регионални награди и призове от участие в тематични конкурси.
Умира на 10 май 2019 г. в Разград.