Актьорът Димитър Грънчаров е роден на 7 ноември 1919 г. в гр. Дупница в артистично семейство – сестра му е актриса в местния самодеен театър, а брат му е журналист, писател и солист в читалищния хор и оперетни постановки. Димитър Грънчаров завършва средното си образование през 1938 г. в гимназията в родния си град, става работник в местния тютюнев склад и се включва в работническия самодеен театър, а по-късно и в читалищната театрална група, където среща и първата си, рано починала, съпруга /1951/. Съществуват спомени на хора от филмовата гилдия /режисьора Милен Гетов/, че в периода след 1948 г. е работил в студиото на големия български режисьор Златан Дудов в ГДР. През 1950 г. става член на щатния градски театър в гр. Дупница, участвайки както в драматичните и комедийни постановки така и в оперетните спектакли, в които се откроява освен с артистичния си талант и с добрата си музикална подготовка, и с богатите си гласови възможности. В същият театър през 1952 г. започва работа и Маргарита Стойчева, с която през 1954 г. сключват граждански брак и тя приемайки фамилията му става Маргарита Грънчарова /виж отделна статия/. На сцената на Дупнишкия театър Димитър Грънчаров изиграва десетки роли и представления, гастролирайки със своите колеги и на почти всички сцени на селските читалища в региона.
През 1959 г. по покана на Хачо Бояджиев /виж отделна статия/ Димитър Грънчаров, заедно със солидна група утвърдени и млади актьори, пристига във Видинския театър, за да участва в един от най-значимите периоди от неговата история. През 1960 г. към трупата се присъединява и съпругата му Маргарита Грънчарова. През 1967 г. след конфликт с тогавашния директор на театъра Никола Шиваров, Димитър Грънчаров напуска театъра и по един сезон работи в Търговищкия и Врачанския театър, но през 1969 г. новият директор, Петър Антов /виж отделна статия/, го поканва да се завърне и отново го назначава във Видин.
Първата му роля на Видинска сцена е на Тебано в пиесата „Учителят по танци“ /1960/, която за първи път се поставя в България, от Лопе де Вега, режисьор Хачо Бояджиев, а втората на Бащата в пиесата „Дружба“ от Л. Саев Участва в десетки пиеси, сред които е и „Дванайсета нощ“ под режисурата на Йордан Черкезов, с която се откриват „Шекспировите театрални дни“ на 29 юни 1964 г. Запомнящи се са ролите му на Габъра във „Фиданките цъфтят“ /1964/ от Славчо Красински, Министър Кочев в „Новото пристанище“ /1965/ от Ст. Л. Костов, Бащата в „Сватба“ /1966/ от Пелин Пелинов, Аврам Немтур в „Железният светилник“ /1967/, постановка на Гриша Островски , Кардиналът в „Човекът, който нямаше корен“ от Милко Милков /1974/, Другоселеца в „Албена“ /1975/ от Йордан Йовков и много други.
През 1979 г. се пенсионира, но е преназначен със стажантска заплата и право на пенсия. През 1980 г. по време на представление на сцената на Ботевградския театър на пиесата „Старомодна комедия“ от Александър Арбузов, в която великолепно си партнират със съпругата си Маргарита Грънчарова, Димитър Грънчаров получава инсулт и дясната му страна е парализирана. С много воля, усилия и жажда за живот той преодолява недъга си, научава се да пише с лявата ръка и създава десетки фейлетони, епиграми и хумористични злободневки, които публикува във в. „Червено знаме“ и сп. „Театър“.
Има награди от прегледите на българските театри и е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ /1969/ и специалната награда „Кръстьо Пишурка“ на община Лом /1974/. Скулпторът Александър Александров /виж отделна статия/ изработва още приживе негов бюст-глава, а скулпторът и художникът Продан Проданов /виж отделна статия/ му прави маслен портрет.
Димитър Грънчаров умира на 22 май 1989 г. във Видин.
За повече информация ДА-Видин, фонд 1144.
Димитър Грънчаров е играл и на сцената на Станкедимитровския държавен народен театър, където през 1964 г. си партнира в пиесата „Предвестници“ от Иван Тенев с Невена Коканова. Снимката е кадър от представление на „Предвестници“.