Родена е през 1943 г. в с. Градец. През 1950 г. семейството ѝ е изселено поради членството на дядо ѝ в БЗНС “Никола Петров” и през 1954 се завръщат отново в Градец. Основното си образование завършва в родното си село, а средно във Видинската гимназия. Завършила е Врачанския учителски институт и е учителствала във Видин, Пловдив и Пловдивско. Живее и работи в Пловдив.

Надежда Любенова има издадени 25 книги – публицискика, поезия и проза. Най-ранното ѝ творчество бележат стихосбирките „Чудесии. Стихове за деца“ /1992/, “Хляб, вода и спомени. Лирични посвещения“ /1996/, “Духовни устреми. Жития на светии и църковни празници в стихове” /1996/, “Минало незабравимо. Сатирични стихове” /1996,2000/, “Чудеса. Стихове за деца” /2001, 2008/, “Лекарства за любов. Интимна лирика” /2001/, “Минало неотминало” /2002/, “Стари градски песни. Перифрази” /2003/, “Обречени на забрава. Поезия” /2006, 2014/, “Дружно в крак напред. Поетичен албум” /2008/. Публицистиката и църковната ѝ литература  излизат в следните книги – “Жития на светии по нашите земи от I до XX век” /2005/, “Жития, църковни празници, поучения” /2012/, “Гнет и стоицизъм. Антология” /2013/, “Стряма – вторият Батак – 1944 г. Сборник от спомени…” /2015/, “Заритите кладенци на край Цалапица проговарят” /2016/, “Голямо Конаре, Найден Герово, Правище 1944-1989 г.” /2016, 2018/, “По следите на терора” /2017/, “Глямото зло в Голямо Конаре” /2018/, “В съда влизат убитите” /2020/.