Архитект Стефчо Каменов е роден на 22 ноември 1956 г. в гр. Белоградчик. Средното си образование завършва в гимназията в родния си град като отличник през 1974 г. След отбиване на редовната си военна служба следва и завършва архитектура във ВИАС, София. Дипломира се през 1981 г., завръща се в гр. Белоградчик и започва работа в Техническа служба в общината. От 1983 до 2012 г. е главен архитект на Община Белоградчик. Заснема голяма част от красивите стари къщи с орнаменти по главната улица на града и активно допринася за тяхното обновяване чрез проект „Красива България”.
В работата си арх. Стефчо Каменов се стреми към новаторство, не само следвайки съвременните световни тенденции в архитектурата, но и в технологиите в проектирането и строителството. Има изпълнени жилищни, обществени и промишлени сгради в Белоградчик, Приморско, Видин и на други места в България. Бившата „клиниката на проф. Гайдарски“ /днес Медицински център „Омега“/ в гр. Видин, както и коплекса с бензиностанцията и ресторанта на фирма „Фанти Г” на входа на гр. Видин са също по негов проект.
През 2002 г. завършва курс по Общинско енергийно планиране и управление и се занимава активно, последователно и успешно с Общинската програма за енергийна ефективност на община Белоградчик и с енергийно обследване на сгради. От 2004 г. до 2006 г. завършва и курс по Опазване на паметниците на културата към Министерство на културата, НИПК и Център за висши науки „Шайо”, Париж, Франция, заедно с по-голямата си дъщеря арх. Милена Каменова /виж отделна статия/, която започва да се занимава основно с реставрация на паметници на културата. Проектира заедно с дъщерите си и консултира проектите си с тях. Документира и прави проекти за консервация и реставрация на няколко църкви и манастири в северозападна България, между които и Лопушанския манастир. Описва и заснема голяма част от каменните сводови мостове във Видинска и Монтанска област.
Интересува се от история и най-вече от историята на България и на Белоградчик. През 2016 г. попада на второто издание на книгата на Георги Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение“ I и II част и прави осъвременен съкратен и допълнен препис на някои части от нея. Сам пише – “Книгата попадна случайно в ръцете ми. Заглавието ме заинтригува и реших да зачета нещо. Още с първите прочетени редове интереса ми беше провокиран. Имаше нещо необичайно, не днешно, не съвременно, а просто и истинско. Изразът беше не типичен и „старомоден”. За сметка на това нещата се описваха изключително реалистично. Опитах се да сравня фактите с друга подобна книга. Оказа се, че до сега сме получавали много обработена и редуцирана информация и много неща за истината не сме знаели. Реших, че ако се направят разумни съкращения (и интересни допълнения) може да се получи интересно и полезно четиво”. Започва да проучва и събира много исторически данни, включително и за Белоградчишкото въстание 1850 г. и за участниците в него, а също за освобождаването на Белоградчик от турско робство. Систематизира ги и ги допълва и включва към книгата.
Обича да играе шах и мечтае да научи внуците си да играят. Радва се на две внучки един малък внук на един месец, преди да почине, който вече е на осем години и е отличен шахматист.
От 2013 година до края на дните си е главен архитект на община Чупрене.
Почива на 25 март 2017 г. в Белоградчик.
Дъщерите му продължават неговият професионален път като архитект и са утвърдени специалисти.
Текстът на статията е по предложение на съпругата му арх. Галя Каменова.