Портрет на Стефан Дипчиков /молив/, рисуван от неговия внук Александър Въчков /виж отделна статия/
през 1993-94 г.
Любителят художник Стефан Дипчиков е роден на 18 февруари 1907 г. в гр. Севлиево. Брат на дядо му е ботевият четник Христо Дипчиков. В роднински връзки са и с Райна Княгиня /Райна Дипчева/, чийто съпруг, Васил Дипчев е първи братовчед на баща му. Стефан Дипчиков завършва педагогическия профил на Априловската гимназия в Габрово и две години е учител в родопското село Карлуково /днес Славейно/. Възпитаник е и на Варненската търговска академия и след нейното завършване се установява в гр. Видин като данъчен инспектор в местната Сметна палата. Тук на един бал в Офицерския клуб среща бъдещата си съпруга, дебърчанката Стефка Попова, сестра на Живко Попов – авторът на първия герб на Видин, който първоначално е бил експониран в мозаечно изпълнение върху разрушената Чеган чешма, по-късно поставен на Стамбол капия, където е и до днес, а негов светещ аналог е украсявал и тавана на Видинския драматичен театър. Стефан и Стефка Дипчикови имат две дъщери – близначки. И двете завършват със златни медали Видинска девическа гимназия и медицина в София. Едната от тях е доц. д-р Симона Дипчикова /виж отделна статия/ е водещ специалист в България по климатолечение.
Стефан Дипчиков е любител художник и активно участва в културния живот на Видин. Дружи с групата на видинските художници и най-вече с Владимир Мански /виж отделна статия/, с когото често излизат на пленерно рисуване в града. При посещенията на Мански във Видин той обикновено отсяда в дома на Дипчикови. По спомени на негови близки приятелски отношения е имал и с Константин Щъркелов. Самият той е рисувал, като се увлича основно в акварелната техника, а основен обект на творчеството му са архитектурно историческите паметници на града – крепостта „Баба Вида“, капиите и характерни сгради. Част от запазените му картини отразяват наводнението от 1942 г. През 80-те години експериментира с маслени пастели, като оставя богато наследство от натюрморти и градски пейзажи, изпълнени в тази живописна техника. Участвал е в пленерите и общите художествени изложби, ежегодно организирани в Художествена галерия „Никола Петров“- Видин.
Негов внук е художникът Александър Петров Въчков /виж отделна статия/, който получава първите си уроци по рисуване именно от дядо си и благодарение на това развива любовта си към изобразителното изкуство. Част от картините на Стефан Дипчиков не само са съхранени от него, но той ги е предоставил във вид на фотоси на краеведа Рачо Миланов /виж отделна статия/, за да влязат в неговите книги и публикации за историята и културния живот на Видин.
Умира през 1995 г. във Видин.
„Стамбол капия“ /акварел/- картина на Стефан Дипчиков
„Еничар капия“ /маслен пастел/ – картина на Стефан Дипчиков