Създателят на първото кино в гр. Видин, щедрият дарител, общественикът и публицистът Соломон Аладжем, наричан с много любов, уважение и признателност от видинлии Златен петел, по името на един от магазините му, е роден на 12 януари 1885 г. във Видин в многодетно еврейско семейство. Имал е осем сестри и един брат. Връстник и съученик е на световноизвестният художник Жул Паскин /виж отделна статия/ на когото посвещава редица спомени и публикации. Завършва образованието си в еврейското училище. Основната дейност, с която се занимава и благодарение на която става състоятелен и уважаван гражданин и общественик, предприемач в нетрадиционни области и щедър дарител, е търговията. Участва като доброволец и в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, бил е санитар при д-р Теодоси Витанов /виж отделна статия/ и телеграфист при генерал Кръсто Маринов. Голям почитател и любител на фотографията и прохождащото в България кино, той тегли заеми и влага всичките си доходи от търговията, за да открие още през 1927 г. първият във Видин и един от първите извън София в България киносалони, първоначално в наето помещение, а по-късно в специално построена зала с 400 места, с модерни кино машина и обзавеждане и с името „Кале“. Първите прожектирани филми са неми и озвучавани от камерни оркестри или с изпълнения на роял от дъщеря му Мариета Аладжем /виж отделна статия/, която по-късно става и първата жена киномеханик в България. През 1930 г. Соломон Аладжем отново с дългове закупува нова модерна техника и във Видин започва прожекцията на говорящите филми. През 1941 г. по Закона за защита на държавата и разпоредбите за преследването на евреите магазинът и киното му са отнети, а след 9 септември 1944 г. не са му върнати, а национализирани, което поставя него и семейството му в тежко социално положение.
Първите звукови филми, гледани от видинчани в кино „Кале“ са – „Лудият певец“, „Певецът на джаза“, „Атлантик“, „Гунга дин“, „Каста Дива“, „Синият ангел“, „Фрау Луна“, „Безсмъртната любов на Белини“ и много други. Въпреки цензурата и репресиите в киното се прожектират и много съветски филми – „Трактористи“, „Цирк“, „Парад на младостта“, „Волочаевски дни“, „На границата“, „Украинска рапсодия“, „Веселите момчета“, „Волга, Волга“, „Александър Невски“, „Стенка Разин“ и т.н.
Формирайки солидни печалби от предприемачеството си Соломон Аладжем е добре известен за времето си във Видин и с дарителската си щедрост и обществена ангажираност. Той дарява на читалище „Цвят“ цялата си библиотека още в началото на 20 век. Финансира със солидни суми различни фондове и организации – построяване на паметници, като е един от най-щедрите дарители за паметника „Бдинци“, подпомагане на сиропиталища и училища, развитие на музикалните, театрални и спортни организации и дружества. Той е и един от първите дарители и привърженици за електрификацията, електрификацията и паркостроителството в града.
На преклонна възраст безвъзмездно отделя време, средства и труд, за да напише стотици страници от историята на видинското еврейство, културния и обществен живот на Видин и видинск8ия край. Той е автор на неиздадените, но дарени на Държавен архив книги „Семейна хроника. Един реален живот“, „История на Видинското еврейство. Първа част“ /1963/ и „История на Видинското еврейство. Втора част“ /1965/. Една година преди да почине пише писмо до община Видин, в което описва всичко, което е направил за града, като озаглавява писмото „Моята изповед“. Кореспондирал си е с Иля Еренбург, Петър Райчев, Виолета Молнова /виж отделна статия/ относно живота на Жул Паскин и Стефан Цвайг, чиито корени също са от Видин, Георги Райчев, Теодосий Анастасов /виж отделна статия/, Стефан Продев, Павел Спасов, Блага Димитрова, Михаил Кремен, д-р Теодоси Витанов, д-р Бърни Бончев и т.н. и т.н.
Умира на 28 ноември 1976 г. във Видин.
На 7 юли 2023 г. Българската национална телевизия излъчи документалния филм за Соломон Аладжем „Откровенията на Соломон от Видин“.
За повече информация ДА-Видин, Ф-529К.