Иконата на св. Ромил Видински в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“- Видин.
Свети Ромил Видински е роден в началото на XIV век в Бдин/Видин, най-приемливата година на раждането му е 1330 г. Баща му е пославянчен грък, а майка му българка. Въпреки, че семейството не е заможно Руско /или Райко според гръцки източници//кръщелното име на Ромил/ е даден да се обучава при местен учител и се отличава с ученолюбие и старателност. За отличен успех е награден с венец на главата. Когато родителите му се опитали да го задомят той избягал от родния си дом и се посветил на монашеството в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ в Търново, като получил монашеското име Роман и заминал за Атон. Състраданието и помощта, които проявявал към останалите обитатели на Света гора му извоювали прозвището Калороман /Добрият Роман/. Около 1350 г. Роман бил завладян от идеите на исихазма и се преселил в манастирите в местността „Парория“ в Странджа планина, на границата на България с Византия при Григорий Синаит. Турските нашествия го принуждават заедно с други монаси да се завърне отново в пределите на българското царство в Загорие, но след като цар Иван Александър разгонил разбойниците от Странджанско отново се връща в Парория, където приема велика монашеска схима с името Ромил, пребивава известно време в манастирите на Атонската света обител, следван от ученика си Григорий Доброписец – автор на неговото житие, във Валона /близо до Драч/, Албания и накрая през 1371 г. в Раваница /Сърбия/, в манастира „Св. Възнесение“.
Ромил Видински /Бдински/ е книжовник, автор е на жития и песнопения и преводач от гръцки на български на богослужебна литература.
Умира на 16 януари 1375 г., тялото му е погребано в църквата на манастира „Св. Възнесение“.
На основата на неговото житие /гръцкия му вариант/ от Григорий Доброписец, проф. Иван Дуйчев /виж отделна статия/ прави своите изследвания и тълкувания за смисъла, съдържанието и влиянието на исихазма по българските земи и на Балканите. В романа си „Объркани в свободата“ /2022/, акад. Владимир Зарев /виж отделна статия/ пресъздава част от биографията, религиозната дейност и исихастката философия на Ромил Видински.
Обявен е за светец от Българската и Сръбската църква, която го славослови като Ромил Раваницки. Негови изображения, макар и в не добре запазен вид има в икони в църквите на с. Горни Лом и гр. Грамада.
