Актрисата Надя Якимова е родена през 1936 г. във Велико Търново и дебютира на видинската сцена през 1957 г. Съпруга е на писателя Викенти Маринов /виж отделна статия/ и майка на поета Максим Викентиев Маринов /виж отделна статия/. Още със стъпването си на сцената на Видинския театър тя печели и публиката и режисьорите с неподправения си талант. В рецензия за спектакъла на пиесата „Синята светлина“ /1959/ от Маргарита Чолакова с режисьор Николай Колев, пише: „Налага се талантливото изпълнение на актрисата Надя Якимова в ролята на Жени Хараланова. Верен, органичен живот, действено слово, чувство за пластически рисунък отличават изпълнението на тази млада актриса.“ В същата 1959 г. Хачо Бояджиев /виж отделна статия/ поставя пиесата „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев и включва Надя Якимова в главната женска роля на Ванда. В „Учителят по танци“ /1960/ от Лопе де Вега тя се превъплъщава в ролята на Фелисана, а в „На добър час“ /1967/ от Виктор Розов в ролята на Маша Аркадий. През 1967 г. Видинския театър поставя „Железният светилник“ от Димитър Талев и режисьорката Мария Михайлова поверява на Надя Якимова сложната роля на Божана, а театралната критика дава отново висока оценка на актрисата. През 1968 г. тя е ангажирана в пиесата „Добрата стара Англия“ от Улям Съмърсет Моъм в ролята на Ева и във „В полите на Витоша“ от П.К. Яворов във водещата роля на Елисавета Драгоданоглу. През 1969 г. режисьорът Анастас Димитриев /виж отделна статия/ поставя пиесата „Разсъмване“ от Константин Колев и Надя Якимова отново е в главната роля. Същата година в пиесата „Ние чучулигите“ от Мария Симова тя влиза в ролята на Дафинка. През 1970 г. режисьорът Павел Павлов поставя „Женитба“ от Николай Гогол и отново изпълнител на главната роля на Агафя е Надя Якимова.
Тя има в творческата си актьорска биография и участие в два емблематични филма на режисьора Иван Андонов „Бяла магия“ и „Опасен чар“.
През 1970 г. тя се премества със семейството си в София и води театрално студио към Студентския дом, а по-късно е назначена за актриса в Ботевградския театър. След промените през 1989 г. създава свой клуб за окулни услуги и издава в. „Истерии“ и сп. „Оракул“.