Поетът и журналистът Милан Ангелов – Косовяну е роден в с. Косово на 1 октомври 1928 г. В детските и младежките си години се увлича по музиката и е първа флигорна в ученическите духови оркестри. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1946 г., а висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Работил е като учител по български език и литература в Ружинската и Бреговската гимназии и като редактор на в. „Плодородие“ – Брегово. Дълги години е бил дописник на в. „Работническо дело“ и редактор във в. “Червено знаме“- Видин и в. “Септемврийско слово“- Монтана, както и главен редактор на в. “Тимпул“, издаван във Видин. Превежда от руски и румънски език.
Член е на СБЖ. Носител е на орден „Св.св. Кирил и Методий“ трета, втора и първа степен и на „Златен орден“ от Съюза на румънските професионални журналисти.
Издава стихосбирките – „Дунавско лято“ /1995/, „По житейската бразда“, „В моето отечество“ /на румънски език/ и на „Мечи град“- стихове за деца.
Баща е на поетесата и журналистката Елица Миланова Ангелова-Антова /виж отделна статия/.
Умира на 17 февруари 2020 г. във Видин.
Едно от последните стихотворения на Милан Ангелов е:
НА БРЕГА
Тук вятърът ли скоро е преминал,
та е отпъдил моите приятели,
които населяваха градината
и не оставяха сама реката?
Ни звук от песните им. Нито дума
от стиховете им полупияни,
заспивали на есенната шума
преуморени в утрините ранни.
Преминала е буря! Разпиляла
мечтите им в пътеки непознати.
Сега като старица побеляла
из парка шетат спомени внезапно.
Дими на Зимин лютата цигара.
Хаджията, с изстинало експресо,
упорства всякак да се издокара
пред хубостта на нова поетеса…
Нагърбила водите си дълбоки,
прегради и мостове отминава-
тече реката в своята посока.
И никога без хора не остава.
И никога реката не заспива,
като нощта на влюбените млади-
за тях припява песни и полива
цветята из крайбрежните ливади.