Актрисата Маргарита Грънчарова е родена на 15 февруари 1923 г. в София, но е изоставена от родителите си и грижата за нея поемат родителите на майка ѝ в гр. Самоков. На 11 години за пръв път се качва на сцената в детска пиеса, а когато е в 11-ти клас изпълнява ролята на Елица от пиесата „Боряна“ на Йордан Йовков. Средното си образование завършва през 1942 г. в Самоковската гимназия и няколко години работи като нередовна учителка в с. Ярлово, с. Клисура и гр. Самоков, преподавайки български език, френски език и музика. През 1944 – 45 г. е поканена да участва в спектакъла „Калин орелът“ от Никола Икономов, а през 1948 г. да замества болна актриса в комедията „Временния мъж“ от Стефан Савов. Професионалната ѝ актьорска кариера започва в щатния читалищен театър на гр. Самоков през 1949 г. През 1952 г. се включва в трупата на театъра в гр. Станке Димитров, където среща, а през 1954 г. се и омъжва за актьора Димитър Грънчаров /виж отделна статия/. През сезон 1959 – 1960 г. играе на сцената на Сливенския театър. През 1959 г. съпругът ѝ Димитър Грънчаров е поканен лично от Хачо Бояджиев /виж отделна статия/ да се присъедини към трупата на Видинския театър. От 1960 г. тя също започва работа в Драматичен театър – Видин, в който играе повече от 29 години.
На сцената на театъра в Самоков актрисата изпълнява много роли, повечето от които са главни, включва се и в три оперетни постановки, солистка е на читалищния хор и е част от женски квартет с богат репертоар от градски и естрадни песни. През 1951 г. на Националния преглед на театрите в София тя печели първа награда за женска роля за образа на майката в пиесата „Двама братя“ от Георгий Мдивани, а през 1952 г. си партнира Константин Кисимов в „Свекърва“ на Антон Страшимиров. Знакови са и ролите ѝ на сцените и в Станке Димитров, и в Сливен.
Маргарита Грънчарова е изиграла десетки роли и има стотици представления с колегите си от Видинския драматичен театър, както на неговата сцена, така и по време на многобройните турнета в окръга и страната. Тук още през 1963 г. за ролята си на Кака Мария в „Среща“ от Лозан Стрелков придобива актьорска правоспособност по чл. 9.
Най-значимите ѝ роли на видинска сцена са – Анастасия Ефремова в „На добър час“ /1967/ от Виктор Розов, режисьор Велко Йорданов /виж отделна статия/, Силви в „Разсъмване“ /1968/ от Константин Колев, режисьор Анастас Димитриев /виж отделна статия/, майката в „Цената на доверието“ /1970/ от Климент Цачев, режисьор Анастас Димитриев, Арина Пантелеймоновна в „Женитба“ /1970/ от Н.В. Гогол, режисьор Павел Павлов, Масларска в „Милионерът“ /1972/ от Йордан Йовков, режисьор Коста Цонев, Г-жа Илиева в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, режисьори Георги Калоянчев и Нейчо Попов, в която си партнира на сцената с Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Георги Парцалев, Старата в „Съдии на самите себе си“ /1974/ от Кольо Георгиев, Сиен в „Хайде, душко, убий ме“ /1980/ от Азис Несим, лисицата Елвира в „Приключения опасни на герои сладкогласни“ /1987/ от Недялко Йорданов, режисьор Анастас Димитриев и много други. През 1978 – 1979 г. със съпруга си Димитър Грънчаров за пореден и последен път си партнират в пиесата „Старомодна комедия“ от Александър Арбузов, защото на сцената на Благоевградския театър по време на представление той получава инсулт и завинаги се прощава с театралните изяви. В собствените си спомени тя споделя, че много е обичала детските и водевилни пиеси, в които има песни, танци и възможност за повече артистични импровизации.
Има роли и в българското кино, най-любимите от които ѝ са на майката на Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ /1978/, Баба Цоцолана в „Как Новата година се загуби в едно лято“ и Жената от италиано – българския филм „Денят на свинята“ /1992/.
Във видинските актьорски среди с много уважение и професионален респект към нея всички се обръщаха с фамилиарното Мама Гита!
За повече информация ДА-Видин, фонд №1144.
Маргарита Грънчарова в ролята на Зоя в пиесата „Борислав“ от Иван Вазов на сцената на театъра в гр. Станке Димитров /1958/.