Поетът Иван Рудников е роден на 13 септември 1921 г. в гр. Фердинанд /днес гр. Монтана/. Рожденото му име е Иван Стефанов Тодоров. Средното си образование завършва във Видинската гимназия /1940/, където става активен член на Работническия младежки съюз /РМС/. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1944 г. Като студент се включва в съпротивителното движение и Българския общ народен студентски съюз /БОНСС/. Участник е във Втората световна война, като доброволец в Първа българска армия и е сътрудник на фронтовия печат. След войната завършва Националната школа за запасни офицери „Христо Ботев“. За кратко е съдия и адвокат, но през 1948 г. започва работа като редактор в издателства „Профиздат“ /1948-1954/ и „Държавно военно дело“ /1954-1969/, след което се отдава изцяло на литературно творческа дейност.
Иван Рудников получава своя литературен псевдоним от чипровския обществен деец Георги Кафеджийски. Първите си публикации прави още в ученическите си години през 1938 г. в сп. „Българска реч“, а през 1939 г. негови творби са включени в прогресивния младежки сборник „Отломки“. Публикува стихове и във в. „Заря“, „Вестник за жената“, в. „Наше слово“ и сп. „Росица“.
Автор е на произведения за възрастни, за деца и юноши. Многобройни са стихотворенията му за родината, за нравствените измерения на подвига, за любовта и неизмеримия порив на човека към свобода и съвършенство. Има стихове и за Елада, Париж и Унгария. Автор е и на художествена проза. Негови творби са преведени на сърбохърватски, италиански, унгарски, руски, гръцки и други езици. В различни издателства публикува 20 стихосбирки и няколко книги с приказки, пиеси и публицистика. През 1996 г. излиза стихосбирката му „Белоградчишка симфония“, посветена на великолепната природа на Белоградчишкия балкан, легендите и хората от този край.
Иван Рудников е носител на войнски, държавни и професионални отличия и награди и е почетен гражданин на Монтана от 2006 г.
Умира на 22 декември 2008 г. в София.
