Роден е на 26 септември 1932 г. в с. Вълчек. Началното си образование завършва в родното си село, основно в с. Макреш, а средно във Видинската и Димовска гимназии. През 1952 г. завършва Военното училище. През периода 1960-63 г. завършва Военната академия “Г.С. Раковски”, а от 1976 г. до 1977 г. завършва и Академията за гражданска авиация в Ленинград. Като летец и офицер от Българската народна армия достига чин полковник.

Иван Петков повече от 40 години работи във военната и гражданската авиация. Заемал е различни офицерски и  командни  длъжности във военните летища в Габровница и Каменец, командването на ВВУ и ВВС и Министерството на отбраната, където се пенсионира. След пенсионирането си е на работа в БГА “Балкан”, заемайки длъжностите на зам.директор на авиокомпанията и директор по кадровото осигуряване.

Автор е на учебници и учебно-помощна литература, документални и очеркови творби, публицистика и историография. Издал е книгите – “Наръчник на екипажите от БГА” /1986/, “Крилати хора” /1990/, “Крилати българки” /2000/, “Авиацията – наша любов и мъка” /2002/, “Авиационни друмища” /2005/, “Вълчек – исторически очерк в документи, спомени и легенди” /2007/, “Който лети и се смее – 100 години ще живее” /2011/, “Гражданската авиация на България в годините на прехода” /2012/, “Страници от историята на българската авиация” /2014/, “Авиация и изкуство” /2017/, “Феноменът българска авиация” /2020/.  Член е на авторския колектив на изданието “История на българското въздухоплаване и гражданската авиация в България” /1992/ и е съставител на сборника “Авиационни песни – Ех небе, небе” /2001/.

Иван Петков е почетен член на Българското астронавтическо дружество и председател на Съюза на ветераните от Българската гражданска авиация. Инициатор е на издигането на паметник на загиналите войници от родното му село Вълчек.

Носител е на над 20 ордени и медали, сред които – Военен орден “Червено знаме”, “Орден на труда”- златен, орден “Кирил и Методий”- I степен. Носител е на “Златна значка” на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.