Портрет на Иван Деспотов от неговия приятел Валери Никифоров /виж отделна статия/
Поетът Иван Деспотов е роден на 30 юли 1945 г. във Видин, но родовият му корен е от с. Шипот. Средно образование завършва Политехническа гимназия „Димитър Благоев“ в родния си град. Висшето си образование завършва в Медицинска академия – София, специалност „Стоматология“ и по разпределение започва работа като стоматолог в Стоматологична поликлиника – Видин, след което преминава на работа в Граничното поделение на Българската народна армия в гр. Видин. По-късно е преместен в Главно управление на гранични войски – София. Достига до чин полковник.
Иван Деспотов пише поезия от младежките си години и когато се завръща във Видин бързо се сближава с художествено творческата интелигенция на града – поети и писатели, художници, актьори, журналисти и почитатели на изкуствата. Печати, макар и рядко, в местни и армейски издания и участва в четения на видинското дружество на писателите и на културни прояви на армейските поделения във Видинска област.
За неговото творчество журналистът Петър Хаджипетров /виж отделна статия/ казва: „В творбите на младия поет Иван Деспотов личи ярък стремеж към оригинален поетически изказ, подплатен от филигранна образност и тънко отсеняване на прочувствието…Иван Деспотов се представя като творец с философско, образно отношение към света, от него можем да очакваме още по-значими произведения, родени от таланта, който безспорно притежава…като свеж поетически глас, проникновен и вълнуващ, той има свое място в литературното съцветие на града ни.“
Приживе той издава само една своя стихосбирка „Жажда“ /1991/, а през 2005 г., по повод на 60-та му годишнина неговите приятели издават книгата „А нас ни има“, в която включват непубликувани негови стихове и свои спомени от общуването си с него.
През 1994 г. към СУ „Любен Каравелов“ от поетите Диана Сиракова и Ненчо Славчев /виж отделни статии за тях/ е създаден младежки литературен клуб към Дружеството на писателите, който носи името „Иван Деспотов“ и който по-късно става част от клубните форми на читалище „Цвят“, разширявайки своя обхват и дейност като синтез на изкуствата и средище на културни изяви. Неговите членове участват в десетки конкурси и прояви, печелейки призови места и развивайки своите таланти.
Иван Деспотов умира на 18 октомври 1993 г. в София, но по изрично негово предсмъртно желание е погребан в родното му с. Шипот.
СЪВЕТ
Човекът трябва да лети –
говореше баща ми често.
И в блесналите му очи
събуждаше се тиха песен.
Разперваше ръце така –
земята сякаш да прегърне.
Зърната в топлата му длан
примамваха случаен гълъб.
И дълго в бледото небе
след тътена на самолети
се вглеждаше като дете
във точките сребристо – светли.
Хвърчило правеше ми той.
Повикваше с магия вятър.
А аз се питах все – защо
надолу дърпа ни земята.
И днес, когато чучулига
в горещо пладне затрепти –
на татко думите ме вдигат:
Човекът трябва да лети!