Художникът Иван Ненов е роден 17 май 1902 г. в София. Майка му Сенка Кметова умира само година след раждането му, а баща му д-р Васил Иванов Ненов /виж отделна статия/ е участъков лекар в Брезово, Плевен, Карнобат и Белоградчик /1901-1908/, от 1908 г. до 1914 г. е главен лекар на Видин, придружен от семейството си, а по време на Първата световна война е завеждащ полевата болница на 6-та пехотна Бдинска дивизия. Иван Ненов учи във видинско училище до 12-та си година и се завръща в София, където завършва средното си образование и е приет за студент в Художествената академия, която завършва през 1925 г. със специалност „Живопис“ в класа на проф. Никола Маринов. През 1932 г., 1936 г. и 1938 г. е на специализации за собствена сметка в Италия, където усвоява и усъвършенства нови техники и експериментира нови и все още непопулярни в България стилове в изобразителното изкуство. През периода 1945-1950 г. е преподавател и доцент в Художествената академия по Обща декорация и основава и ръководи Ателието по мозайка.
Иван Ненов е привърженик на реализма, посткубизма, неокласицизма, конструктивизма, маринизма и футуризма и има стотици живописни творби – пейзажи, портрети, натюрморти, графики, композиции, но създава шедьоври и в керамиката, приложните изкуства, мозайката и малката пластика, автор е и на декоративни съдове и малка пластика от теракота или глазиран шамот. Любим обект на изображение и най-честия образ в творчеството му е жената във всичките ѝ аспекти и духовни състояния.
Прави няколко само четири самостоятелни изложби, но участва в десетки Общи и тематични художествени изложби у нас и в чужбина. Последните му две самостоятелни изложби са през 1997 г. по повод на 95-та му годишнина, непосредствено преди смъртта му.
Негови творби са във фондовете на НХГ, СХГ и почти всички галерии в страната, както и в някои от най-големите в чужбина и в частни колекции в Италия, Франция, Германия, Япония, САЩ, Русия, Гърция и др.
Той е автор и на първите в България и най-издържани и пространни статии в специализирани издания за Матис, Сезан и Пикасо.
Иван Ненов е носител на престижни професионални и държавни награди и отличия – бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано /1936/, Златен медал на СБХ за картината му „Край морето“ /1943/, ордени „Кирил и Методий“- II-ра степен /1960/ и I-ва степен /1963/, орден „Червено знаме“ /1963/, Народен художник /1972/, Герой на социалистическия труд /1976/, орден „Георги Димитров“ /1982, 1987/, награди на СБХ /1968 г. и 1975/ и наградата за живопис „Владимир Димитров Майстора“ /1977/ и най-високото отличие орден „Стара планина“- I-ва степен /1997/. През 1994 г. е избран за академик от Българската академия на науките.
На живота и творчеството му са посветени книгите „Много лично. Иван Ненов“ /1998/ от Георги Каприев и Петър Змийчаров , „Разговори с Иван Ненов. Мисли на художника за изкуството“ /2001/ от Евгени Клинчаров и албума „Почит към Иван Ненов“ /2015/ със съставител Александър Апостолов /виж отделна статия/, която включва 238 черно-бели и 75 цветни репродукции на художника.
Умира на 4 септември 1997 г. в София.