
Фотографът и визуалният артист Ивайло Петров е роден на 1 април 1987 г. във Видин. До седми клас е ученик в СОУ „Цар Симеон Велики“, а средното си образование завършва във 2-ра Английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ – София през 2006 г. Приет е за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Арабистика“, но изкарва само един семестър и завършва висшето си образование в Нов български университет, специалност „Фотография“, където сред преподавателите му е и доц. Динамир Предов /виж отделна статия/ и където еднократно е водил и фотографски курс.
Първите си уроци във фотографското изкуство Ивайло Петров получава от майка си журналистката Светла Цветкова /виж отделна статия/, а първият му фотоапарат е „Смяна“. С него прави и снимката донесла му трета награда от конкурса за ученическа фотография „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ /2005/. Сериозно и професионално, по собствените му думи, навлиза във фотографията през 2007 г.
Специализира основно модна и портретна фотография, но интересите, експериментите и успехите му са и в областта на киното, вселената и изкуствения интелект. Забележителни са черно-белите му портретни фотоси на Боян Петров, Станка Цонкова-Уша, Иван Костов, Захари Карабашлиев, Ник Оливери, Фредерик Бегбеде, Орлин Павлов, Васил Бинев, Ирмена Чичикова, Иван Бърнев, Кристоф Ламбер, Владо Пенев, Малин Кръстев, Деян Донков /виж отделна статия/, Йордан Йовчев, Койна Русева и др.
Първата му мащабна публикация е фотосесия на Левон Хампарцумян за списание „On Air“, за което снима и до днес.
Ивайло Петров създава първото си фото студио във Враца през 2013 г., а по късно открива и софийското си ателие „Focus Shift“.
Изявява се често и като лектор на семинари и обучителни курсове по фотография.
До момента е експонирал три свои самостоятелни изложби през 2014 г., 2016 г. и 2021 г., която нарича „Гняв“.
Неговото определение на изкуството, на което се е отдал е „Фотографията се занимава с някакъв вид регистриране на светлина и посредством нея изрисуване на сцена, която физически е пред нас.“