Оперният певец Георги Белев е роден на 13 април 1908 г. в Цариброд /днес Димитровград в Сърбия/, но след 1918 г. семейството му емигрира в София, където той завършва средното си образование в една от софийските гимназии, а полувисше в училище за служители в железниците.
Любовта му към музиката го прави хорист и солист в детски и младежки хорови състави и по съвет и със съдействието на един от диригентите на тези състави през 1934 г. започва да взема уроци при Събчо Събев – един от най-известните български оперни певци, баритон. През 1937 г. е привлечен в певческия състав на Кооперативния театър, а през 1938 г. вече е на сцената на Софийската опера. Точно в тези години името му се появява в концертите и изявите на Видинското музикално дружество „Китара“, където е вписан като солист на хоровите концерти и участник в оперните спектакли. През 1934 г. става част от камерния хор „Тони“, чийто ръководител и корепетитор е Антон Кохенов /виж отделна статия/. През 1935 г. той участва на видинската сцена в операта „Кавалерия рустикана“ от Пиеро Маскани постановка на Иван Бърдаров /виж отделна статия/ заедно със своя учител Събчо Събев и изпълнява ролята на Туридо, а през 1939 г. отново на видинската сцена участва като солист в големия концерт посветен на 60-та годишнина на диригента Александър Кръстев /виж отделна статия/, отново под диригентството на Иван Бърдаров.
Музикалната кариера на Георги Белев преминава през консерваторията и операта на Залцбург, където негов преподавател е маестро Морати, а негов състудент е Борис Христов. Следват Мюнхенската опера и отново Софийската опера.
Изпълнява най-известните тенорови партии в класическите опери. Дебютира на най-големите сцени на оперните театри в Европа и получава изключително високи оценки от оперно-музикалната критика и публиката.
Носител е на най-престижната награда на Румъния в сферата на музикалното изкуство – орден Кавалер I-ва степен.
Умира на 16 февруари 1966 г. в София.