
Художничката Венера Константинова е родена на 18 септември 1950 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше в Националната художествена академия „Николай Павлович“, специалност „Стенопис“ през 1978 г. при проф. Митьо Гановски и веднага постъпва на работа като главен художник на община Враца. Омъжва се за големия художник доц. Атанас Шаренков /1943-1992/, чието име носи Хасковската художествена галерия. След 1981 г. известно време е на свободна практика. В периода 1989-1992 г. е специалист в управление „Архитектура“ на Софийска голяма община. През 1999 г. е избрана за Секретар на секция „Монументални изкуства“ към СБХ и организира множество изложби на секцията в страната, както и участия на членовете на секцията в международни изяви и конкурси. През 2001 г. и 2023 г. печели конкурс за пребиваване в ателиетата на Сите дез-ар в Париж. През 2009 г. е Председател на жури на Първото бианале на църковните изкуства във Велико Търново. През 2014 г. печели конкурса на СБХ за пребиваване в Швандорф, Германия.
Венера Константинова е автор на множество монументални стенописи, мозайки, гоблени, витражи и картини, най-често с православна тематика. С особена популярност се ползват витражите й във Видинската и Врачанската митрополии, Видинската гимназия „Цар Симеон Велики“ – 33 кв. м./1985/, олтара в църквата „Света Троица“ в столичния квартал Драгалевци /2003/, част от стенописите на църквата „Успение на Света Богородица“ в с. Арчар /1991/ и други обществени сгради. Тя е единственият български художник, който създава композиции, съчетаващи техниката на витража и живописта, поради което те въздействат като калейдоскопични формации. Впечатляващи са и „стъклените“ ѝ пейзажи реализирани в България, Сърбия и Турция. Българските изобилстват с елементи от Рила, Пирин, Родопа, Широка лъка, манастири, църкви и живописни природни кътчета.
На територията на Видин и Видинска област е реализирала следните свои проекти – витраж в Дом на Учителя – 25 кв. м. /1981/, гоблен в Дом на учителя – 17 кв. м. /1982/, витражи в ДСК – Видин – 40 кв. м. /1983/, стенопис в ЕСПУ „Витко Иванов – Бако“ /днес закрито/- 60 кв. м. /1986/, гоблен в Гимназия с преподаване на чужди езици – 17 кв. м. /1987/, витражи във Видинска митрополия – 12 кв. м. /1989/, стенопис в Профилакториум на Стопански химически комбинат -18 кв. м. /1992/, витражи в Банка за земеделски кредит – 43 кв. м. /1993/, витражи в ресторант „Бонония“- 4 кв. м. /1995/ и др.
Има 16 самостоятелни изложби и десетки участия в изложби съвместно със свои колеги в София, страната и чужбина – Япония /1990/, Холандия /1991/, Германия /1999, 2000, 2001, 2002, 2004, 2014, 2015/, Австрия /2004/, Сърбия /2010/, САЩ /2011/, Северна Македония /2011/, Словакия /2013/, Чехия /2018/ и др. Нейни картини са притежание на частни колекции в САЩ, Италия, Япония, Русия, Канада, Холандия, Гърция, Франция, Англия, Австрия, Германия, Румъния, Сърбия, Нова Зеландия и др. През 2023 г. е участник и куратор на изложбата „Монументално – кабалетно“ по повод на 45-та годишнина на секция „Монументално изкуство“ към Съюза на български художници.
Носител е на престижни награди и отличия – втора награда на Националния конкурс за синтез на архитектурата и монументалните изкуства във Велико Търново /1985/, съвместно с доц. арх. Станчо Веков /виж отделна статия/, втора награда на конкурса за витражи на БНБ /2005/, награда на Първата национална изложба „Изкуства на обществения форум“ /2006/, печели конкурса на СБХ за пребиваване в ателиетата на Париж /2022/ и др.
Член е на Съюза на българските художници от 1988 г.

Витражът в СУ „Цар Симеон Велики“- Видин