Журналистът и общественикът Аврам Бенароя е роден през 1887 г. в малко селце край Видин. Произхожда от семейство на дребни търговци. Във Видин завършва основното и средното си образование. Приет е за студент в Правния факултет на Белградския университет, но не завършва обучението си. През 1907 г. се премества да живее в гр. Пловдив, където става учител по български език в едно от местните еврейски училища. Там се включва активно в политическия живот и през 1908 г. е избран за секретар на градската организация на Социалдемократическия съюз „Пролетарий“, който през 1909 г. се влива в Българската социалдемократическа работническа партия /широки социалисти/. През тези години започва да публикува статии в периодичния печат за синдикалното и социалистическото движение и за културата и историята на еврейския народ, сред които се откроява брошурата му „Еврейският въпрос и социалната демокрация“ /1908/. В края на 1908 г. се премества, вероятно с партийно поръчение, в Солун, където живее чак до 1953 г. Още с пристигането си установява тесни връзки с евреи – дейци на местното синдикално и социалистическо движение и сформира и оглавява като секретар политически клуб с емблема работническа ръка с чук, който носи името „Работническа асоциация на Солун“. Клубът е приет през 1909 г. в „Социалистическа работническа федерация на Солун“, добила популярност с името „Федерасион“ и превръщайки се в най-влиятелната социалистическа организация в Европейска Турция със сериозно влияние и в Македония. А по-късно става основоположник и на Османската социалистическа партия. От 1915 г. до 1917 г. е депутат в Гръцкия парламент. Владеел е 6 езика и се е ползвал с името на убедителен оратор и трибун.
През периода 1911-1912 г. Аврам Бенароя издава вестник „La Solidaridat obradera“ /работническа солидарност/, а през периода 1912-1936 г. и вестник „Avanti“ /напред/.
След срещата си с Елефтериус Венизелос, бележит гръцки политик, Бенароя съдейства активно за изграждане на структурите на Гръцката комунистическа партия от 1918 г. до 1923 г. и Генералната конфедерация на гръцките работници, но през 1923 г. напуска ГКП и се отдава предимно на антисемитска дейност. През периода 1939-1945 г. той и семейството му са обект на репресии и са вътворявани в германски концентрационни лагери. През 1940 г. синът му загива в Италианско-гръцката война. След края на Втората световна война Аврам Бенароя основава малка социалистическа партия, но тя има кратък живот. През 1953 г. той и семейството му се преселват в Израел, той се включва в редактирането на социалистическото списание „El Tiempo“ и за големия му принос за развитието на синдикалното и социалистическото движение е обявен за почетен член на Работническата партия. След 1965 г. семейството се установява в гр. Холон и се препитава от малката вестникарска будка, която той сам обслужва.
Умира на 16 май 1979 г. в бедност в Тел Авив, но е погребан с почести в гр. Бат Ям.