Учителката, писателката, драматурга и общественичката Цонка Славкова Николова е родена на 15 април 1903 г. във Видин и завършва средното си образование във Видинската гимназия. Живее и работи като учителка в с. Арчар. След пенсионирането си се установява във Видин и през 1957 г. създава първия литературен кръжок във Видинско с 22 – ма възпитаници, които често са представяли пред публика своите произведения.
Първия си разказ „Учителката Соня“ тя публикува през 1925 г. През 30-те години на ХХ век нейни творби са отпечатани в редица периодични издания – „Модерна домакиня“, „Вестник за жената“, „Школско звънче“, „Светлоструй“ и др., а през 1937 г. няколко нейни разказа са преведени на турски език и издадени в Турция.
През 1934 г. излиза първият ѝ сборник с разкази „Минзухари и слънчеви приказки“, а след него и повестите „Анита и аз“, „Жената с белите коси“, „Двама от тях“ и „Сенки от миналото“.
След 1944 г. Цонка Славкова Николова създава и първите си драматургични произведения. Пиесата ѝ „Благословен труд“ е играна два театрални сезона в Младежкия театър – София, а в периода 1948-1969 г. тя написва и публикува и следващите си драматургични творби – „Разказът на Мария“, „Чукам по вашето сърце“, „Зоологическа градина“, „Момиче за всичко“, „Хора, които подпират небето“ и „Вход забранен“. Автор е и няколко радио пиеси – „Крали Марко“, „Майчино око“, „Янко музикантът“, „Непослушното момче“, „Юнак Зайо“ и др. излъчвани по Радио София, като на повечето от тях музиката е на композитора Парашкев Хаджиев, който в свое писмо до нея споделя „Най-хубавите пиески, които поставям пред микрофона, са Вашите.“
Тя умира на 1 юни 1985 г. във Видин.