Юристът, журналистът, редакторът и общественикът Цоко Байчев е роден на 29 юни 1904 г. в с. Лесура, Врачанско. Баща му умира като инвалид от Сръбско-българската война, трима от братята му загиват в Първата световна война, което е причина и за ранната смърт на майка му. Твърде малък остава кръгъл сирак. Средното си образование завършва във Врачанската гимназия, като един от първенците на випуска. Докато учи се издържа с уроци, които дава на по-слабите и по-малки ученици. Кандидатства за стипендия пред община Оряхово за следване във Франция, но му е отказано. През 1927 г. е приет за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Дипломира се през 1932 г. с пълно отличие от следването. За да се издържа работи като репортер на столични вестници, но печати и статии по литературни и културни въпроси. След дипломирането си работи като адвокат във Враца и продължава да сътрудничи на местни издания с публикации по културно-просветни и стопански въпроси. Оженва се за дъщерята на видния видински адвокат и общественик Атанас Минков Лидия и през 1938 г. се премества със семейството си във Видин. Бързо си създава добра клиентела и авторитет сред видинското гражданство. Отличава се с изискани маниери и отлично възпитание. Занимава се и с обществено-полезни дела и е активен член на въздържателното движение. В продължение на 2 години е редактор на видинския вестник „Просвета“, орган на Комитета за културно издигане на Видинския край, в който лично пише статии посветени на Македония и с германофилско съдържание.
Цоко Байчев е избран за кмет на Видин на 7 октомври 1942 г. Поема града след опустошителното наводнение от пролетта на 1942 г. и го управлява успешно до м. септември 1944 г. Приведени са в годност за живеене и обитаване над 1500 наводнени жилищни и обществени сгради, нормализирано е снабдяването на гражданите с храна и дърва, изградени са над 6000 метра водоснабдителна мрежа, построени са едно училище и оранжерия към градския крайдунавски парк. Осъден е от Народния съд на 3 години условно, но не лежи в затвора. В следващите години до пенсионирането си е юрисконсулт на различни предприятия.
Умира на 1 юли 1976 г. във Видин.