Писателят, журналистът и преводачът Тодор Ценков е роден на 1 юли 1903 г. във Видин. Средно образование учи в софийска гимназия, но за участие в ученическа стачка е изключен от всички училища в България и емигрира в Аржентина /1921/. През 1924 г. се завръща в България и упражнява различни професии. През 1930 г. е назначен за администратор на сп. “Икономия и домакинство“, като едновременно е и редактор във в. “Вик“. През периода 1936-1947 г. отново е емигрант заедно със семейството си в Аржентина и работи като журналист и работник. След завръщането си в България е назначен в Дирекцията по печата /1948-1951/, в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина /1952-1953/ и като главен редактор на в. “Патриот“ /1953-58/. През периода 1959-1960 г. е гл. редактор на в. “Реклама“ на СБЖ. Дългогодишен кореспондент е на български вестници и списания от Южна Америка и сътрудник на отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП.
Първата му художествена публикация е разказа „Кривчо“ във в. “Дума“ /1930/, заради който броя на вестника е конфискуван. До 1944 г. сътрудничи на вестниците „Светлоструй“, „Мисъл“, „Литературен час“, „Литературен глас“ и „Изток“ и на списанията „Червена трибуна“, „Стара планина“ и „Завети“, а след 1944 г. на в. „Работническо дело“, в. “Отечествен фронт“, в. “Литературен фронт“ и на сп. “Наша Родина“, като публикува фейлетони, разкази и статии по злободневни теми. Едновременно превежда от и на испански и португалски език художествена и политическа литература.
Тодор Ценков е автор на книгите – „По света за хляб. Роман“ /1932/, „Кокичето от тропиците. Роман“ /1934/, „Великият океан. Роман“ /1938/ /издаден и на испански/ /1947/, „Con los ojos verdados. Novela“ /1947/, „С превързани очи. Роман“ /1952/, „Борбата на народите от Латинска Америка за свобода и национална независимост“ /1960/, „Под аржентинско небе. Роман“ /1962/, „Бягство през екватора“ /непубликуван юношески роман/ и „С перо и слово в Аржентина“ /непубликувана автобиографична книга/ /1971/.
Публикува с псевдонимите – Тодор Пикаро, Федя Це, Ф.Ц. Пикаро, Т.Ц. и др.
Умира през 1971 г. в София.