Журналистката и публицистката Стела Димитрова Благоева е родена на 3 октомври 1887 г. във Видин. Дъщеря на Димитър Благоев, който в тези години е учител и директор на Видинската мъжка гимназия. Завършва Музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. Преподава в Трета мъжка гимназия – София. През 1919 г. се омъжва за Коста Янков виден функционер на комунистическата партия, убит през 1925 г. Тя е лична секретарка на баща си и записва спомените му, излезли през 1926 г. със заглавие „Кратки бележки от моя живот“. През 1925 г. Стела Благоева е уволнена, арестувана и прекарва няколко месеца в Софийския затвор. След излизането си от затвора заминава за СССР. В Москва работи в апарата на Коминтерна. През 1945 г. се завръща в България и е избрана за депутат в VI-то Велико Народно събрание. От 1949 г. до 1954 г. е посланик на България в СССР. Първата жена посланик на България.
Стела Благоева е автор е на десетки статии, брошури и публицистични материали. Сред тях е брошурата „Неуморимият. Страници от живота на Тодор Петров“ /1984/. Най-популярната ѝ книга е „Георги Димитров. Биографичен очерк“ /1949/, претърпяла множество издания.
През 1986 г. излиза от печат биографичната книга за Стела Благоева от Анастасия Първанова „Посланик на НР България“.
Умира на 18 февруари 1954 г. в Москва.