Скулпторът Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин в бедно и многолюдно семейство с три деца. Особено влияние върху оформянето му като характер и творец има майка му Реджина, която е от еврейски произход. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1964 г. и три последователни години кандидатства във Висшия институт по изобразително изкуство /ВИИИ/ “Николай Павлович“- София по специалността „Скулптура“, но без успех. Работи на свободна практика в областта на рекламата, плаката, изработването на художествени предмети. Приет е за студент в академията едва през 1969 г. по специалността „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев, който е видински зет. Още като студент Ставри Калинов участва в много изложби в София и страната. След прекъсвания на следването си се дипломира през 1977 г. и отново се отдава на свободна практика. През 1980 г. прави първата си самостоятелна изложба от малка сребърна пластика, открита от големия български поет и драматург Георги Джагаров, която се превръща в събитие за столичния културен живот, а Светлин Русев го поканва лично, за да му връчи карта за член на Съюза на българските художници. След промените през 1989 г. създава собствени галерии в София и Несебър.
Работи във всички стилове и жанрове на изобразителното, приложното и скулптурното изкуство. Използва коприна и различни тъкани и платове, бронз, черни и цветни метали, гипс, сребро, злато, студена керамика, но стъклените картини се превръщат в неговата патентована и уникална техника. Автор е и на оригинални портрети на Ван Гог, Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други световно известни и национално признати велики личности и творци. Създава и множество икони с образите на Мария Магдалена, Иисус Христос, светци, религиозни ритуали и символи.
Най-сполучлива оценка на творческия му натюрел намираме в текста „Психологическата експресивност на неговите пластики е съчетана с елементи на жанров реализъм и гротеска, стигаща на места до остра сатира. Те са оригинални, смели и изразителни. Дискретно търсят съпричастност, упрекват и утвърждават живота – логическата му абсурдност и красота“.
Ставри Калинов е експонирал самостоятелни изложби освен многократно в София и във Видин и в Габрово, Търново, Варна, Пловдив, Несебър и други окръжни и градски, както и в частни галерии. Има самостоятелни експозиции и мащабни участия и в Италия, Югославия, Испания, Германия, Швейцария, Франция, Великобритания, САЩ, Австралия, Белгия и др. Той е единственият български художник, който е правил изложби и на петте континента.
През 1995 г. заедно с проф. Абрахам Пинкас /виж отделна статия/ и Захари Каменов /виж отделна статия/ правят съвместна изложба в Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин посветена на Жул Паскин и инициират поставянето на паметен знак пред родния дом на великия художник във Видин, който е копие на надгробния му камък в гробищния парк в Монпарнас.
Негови творби са емблематични статуетки връчвани като награди на национални конкурси, юбилей и фестивали – фестивала „Златна Месембрия“, литературната награда „Балканика 2006“, мениджърската награда на конкурса „Мистър Икономика“ / за статуетката „Рибарят и златната рибка“/ и на конкурса „Жена предприемач“ и „Жена мениджър на годината“/ за победителката в категория „Жена мениджър на годината“/. Негова е и статуетката изобразяваща ктиторите на Боянската църква Константин и Елена подарена от българска делегация на папа Йоан Павел II. Притежатели на знакови негови творби са и Лили Иванова, Симеон Сакскобурготски, Пако Рабан, Пиер Карден и много други световни и национални знаменитости.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхраняват скулптурните му фигури – „Хан“- бронз и камък 32.5/16/22 см. Инв.№65, „Чарли Чаплин“- бронз и камък 11/4.5/6 см. Инв.№66 и „Баланс“- бронз и камък 13.5/6.5/3.5 см. Инв.№67.
Монументални скулптури на Ставри Калинов са поставени пред централата на БТА в София – „Истината за перото“ и на входа на Стария Несебър – „Статуята на рибаря“.
Ставри Калинов е носител на наградата „Златен век“ на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура /2006/ и на отличието „Кристална звезда“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба през 1995 г.
Почетен гражданин е на Видин от 2004 г.
През 1998 г. проф. д-р Любомир Стойков издава книгата „Калинография. Разговори със Ставри Калинов“- сборник с интервюта и самоанализи на нашия съгражданин.
Ставри Калинов има две дъщери – Реджина /виж отделна статия/, която се занимава с виртуални изкуства и Рая /виж отделна статия/, посветила се на музиката.
Умира на 13 септември 2023 г. в София.
На 7 май 2024 г. в галерията на Министерството на културата под мотото „POST MORTEM“ бе открита възпоменателна изложба на художника с непоказвани негови творби – 12 скулптури, направени със студена керамика и 49 картини живопис и графика. При откриването на изложбата неговият биограф проф. Любомир Стойков казва „Ставри Калинов е истинска фабрика за изкуство – неуморим, неизтощим, вечно ангажиран със създаването на своите скулптури, картини, графики и чудесни произведения от метал, стъкло, керамика, коприна и какво ли още не. Естетическият протест на Калинов е облечен в много атрактивна дреха, чийто основни мотиви са иносказанието, приказката, иронията, гротеската, хиперболата и детинското удивление пред природата и обществото…Ставри Калинов винаги ще бъде по-силен от смъртта, защото изкуството му не е било и никога няма да бъде тленно. Оригинален, нестандартен, куриозен и завладяващ творец, който изцяло покрива представата за истинския художник, за истинския създател, за играещия човек или още т. нар. „Homo Ludens!“.
Показаните за първи път на възпоменателната изложба авторска скулптурна глава, оригиналът на портрета на Васил Левски и картината на разпятието „Иисус Христос“.
На 1 декември 2024 г. в новооткритата галерия “ Art club Diplomat“- София е открита и негова юбилейна изложба „80 години от рождението на Ставри Калинов“, на която водещият, актьорът, Ники Сотиров изрича думите „Ставри беше космически експериментатор“.
Автопортрет на Ставри Калинов от юбилейната изложба.