Роден е в началото на XIV век във Видин. Баща му е пославянчен грък, а майка му българка. Въпреки, че семейството не е заможно Руско/кръщелното име на Ромил/ е даден да се обучава при местен учител и се отличава с ученолюбие и старателност. За отличен успех е награден с венец на главата. Когато родителите му се опитали да го задомят той избягал от родния си дом и се посветил на монашеството в манастира „Св.Богородица“ в Търново, като получил монашеското име Роман. Състраданието и помощта, които проявявал към останалите обитатели на Света гора му извоювали прозвището Калороман /Добрият Роман/. Около 1350 г. Роман бил завладян от идеите на исихазма и се преселил в манастирите в местността „Парория“ в Странджа планина, на границата на България с Византия при Григорий Синаит. Турските нашествия го принуждават заедно с други монаси да се завърне отново в пределите на българското царство в Загорие, но след като цар Иван Александър разгонил разбойниците от Странджанско отново се връща в Парория, където приема велика монашеска схима с името Ромил, пребивава известно време в манастирите на Атонската света обител, във Валона /близо до Драч/, Албания и накрая през 1371 г. в Раваница /Сърбия/, в манастира „Св.Възнесение“.
Ромил Бдински е книжовник, автор е на жития и песнопения и преводач от гръцки на български на богослужебна литература.
Умира на 16 януари 1375 г., тялото му е погребано в църквата на манастира „Св.Възнесение“.
Обявен е за светец от Българската и Сръбската църква, която го славослови като Ромил Раваницки.