Петър Вълчев е роден на 16 октомври 1905 г. в с.Бойница. Двадесет годишен напуска родината си, за да следва изобразително изкуство в Италия. Той е възпитаник на Венецианската художествена академия и проф. Вирджило Гуиди. Работи в областта на портрета, историческата композиция и пейзажа. Дълги години е художник на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и е организатор и уредник на десетки изложби, посветени на българската  и чуждестранна литература.

     Има авторски изложби в Кула, Видин и София и участва в много ОХИ в столицата и страната. Негови картини са притежание на много национални галерии и частни колекционерски сбирки.

     Сред най-популярните му картини са – „Братче и сестриче“ /1935/, „Селяни“ /1938/, „Панаир“ /1938/, „Къщата на Каблешков в Копривщица“ /1944/, „Строежът на язовир „Искър“ /1952/ и др.

Във фонда на Художествена галерия “Никола Петров” – Видин се съхраняват маслените му картини – “Портрет на Иван Чонос”, “Есенен дъжд”, “Натюрморт”, “Тръбачът на червените ескадрони”, “Портрет на В. Живков”, “Пейзаж” и “Лодки”.

     През периода 1950-1964 г. акцент в творчеството му е портретната живопис. С безспорен авторитет се ползват портретите му на Васил Левски, отец Паисий, Христо Ботев, Кирил и Методий, Любен Каравелов и други национални герои и творци.

     Петър Вълчев е вуйчо на писателя Йордан ВЪЛЧЕВ /виж отделна статия/.

     А негов син е художникът проф. Пламен Петров ВЪЛЧЕВ /виж отделна статия/

     Умира на 27 септември 1964 г. в София.