Диригентът Петър Михайлов е роден през 1870 г. в Разград. Останал сирак, постъпва като музикантски ученик във военния духов оркестър в Шумен при чешкия капелмайстор Блимел, който го поощрява да учи музика. През 1904 г. заминава за Одеса, където завършва двегодишен курс по диригентство. При завръщането си през 1907 г. е назначен за капелмайстор в Шумен, а от 1908 г. е преместен в Оряхово, където служи до 1918 г. Във Видин пристига след кратко пребиваване в Кюстендил и Белоградчик през 1919 г., за да поеме военния духов оркестър. Той заварва 30 оркестранти и богата нототека. Неговата репертоарна политика е амбициозна и включва трудни пиеси от западноевропейската и руската класика, оперни увертюри и пиеси от Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов и маестро Георги Атанасов. Голяма част от пиесите сам оркестрира и преоркестрира. От запазе от това време програми, съхранени в Централния военен архив във Велико Търново се вижда, че на негови концерти са се изпълнявали увертюрите на „Сватбата на Фигаро“ от В.А. Моцарт, „Севилският бръснар“ и „Вилхелм Тел“ от Джакомо Росини, „Багдатският халиф“ от Франсоа Боалдьо, „Рюи Блаз“ от Феликс Мендлсон, „Леката кавалерия“ от Франц Супе, „Маринела“ от Юлиес Фучик и др. Но за съжаление след Втората национална катастрофа и Ньойския договор, когато българската армия е сведена до 20 000 души, военният оркестър е ликвидиран. По инициатива обаче на дружество „Китара“ и видинското гражданство е организирана акция за материална издръжка на оркестъра и от 1921 г. до 1924 г., когато военния оркестър е възстановен, той е съхранен за музикалния живот на града, а след тази година Петър Михайлов често обединява двата състава или взаимства оркестранти от единия за другия и обогатява репертоарите им с нови класически музикални произведения. И след пенсионирането си през 1928 г. Петър Михайлов продължава с активното си участие в музикалния живот на града в различни формати, и като диригент, и като педагог и като организатор. През 1932 г. отново е назначен за диригент на Градския духов оркестър и на 14 ноемри същата година заедно със светския смесен хор, с диригент Александър Берендев и църковния хор, с диригент Никола Копоев реализират внушителен концерт с изпълнение на „Дванадесета литургия“ от Моцарт, по повод на 140-та годишнина от смъртта на великия композитор.
Баща е на диригента Борислав Петров Михайлов /виж отделна статия/.