Поетът и преводачът Петър Иванов е роден през 1847 г. в гр. Стара Загора. Показайки висок успех в началното си образование е изпратен да продължи обучението си в Белград. През 1870 г. завършва Белградската семинария. Участник във Втората българска легия. Учителства в Стара Загора и Сливен и се включва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След освобождението от турско робство е окръжен управител в Кюстендил и Видин.
Петър Иванов е владеел сръбски, руски, украински, чешки и френски език и се занимава активно с литературна и преводаческа дейност. През 1871 г. печата първото си стихотворение в сп. „Читалище“. През 1873 г. издава първата си преводна книга от френски език повестта „Ракийска чума“ от Хенрих Чоке. През 1875 г. в Стара Загора издава първата поетична книга „Стихотворения“ със 74 преводни стихотворения от Пушкин, Лермонтов, Тарас Шевченко и др. Същата година от в затвора, където е вътворен след Старозатгорското въстание пише баладата „Затворник на заточение“. През 1891 г. е отпечатан преводът му на стихосбирката „Горски венец“ от черногорския владика и княз Негош Петрович. Пише и драми – „Апостоли на свободата“/1884/ и „Българска народна школа“/1892/. През 1925 г. отпечатва стихосбирката си „Въздишки и сълзи“.
Бил е действителен член на Българското книжовно дружество / днес БАН/ от 1884 г.
Сътрудничил е на вестниците „Македония“, „Шутош“ и „Зорница“ и на списанията „Училище“, „Читалище“ и др.
Умира на 2 февруари 1927 г.