Журналистът, правистът и преводачът Петър Оджаков е роден на 15 октомври 1834 г. в гр. Лясковец в бедно семейство. Учи в Горна Оряховица, Търново, Габрово, Галац, Белград, Карловци, Нови Сад, Виена и Одеса. През периода 1855-1866 г. за революционна дейност неколкократно е вътворяван във Видинския затвор или учителства във Видин. В Нови Сад сътрудничи на Г.С. Раковски в издаването на в. „Българска дневница“ и редактирането на поемата му „Горски пътник“. Участва в подготовката на въстанието на капитан Дядо Никола /1856/. Завършва право в Новорусийския университет в Одеса /1867-1870/. След което учителства в Лясковец, Плевен, Трявна, Галац и Комрат /Бесарабия/. От 1873 г. до 1874 г. е съдия в Окръжния съд на Кишинев. По време на Руско-турската освободителна война е преводач в руската армия. След освобождението е главен прокурор във Върховния касационен съд, прокурор и съдия във Видинския и Врачанския окръжен съд и адвокат в Русе. Избран е за действителен член на Българското книжовно дружество /БАН/ през 1884 г.
Петър Оджаков започва книжовната си дейност със статии в българския и руския периодичен печат. Пише и публикува практически методически правилници и книги. Записва и издава народни песни. Превежда и издава няколко правни книги. Пише история на българското право, издава сп. „Древна и нова България“ /1879/.
Автор е на книгите – „Практическо наставление във френский язик“, Браила /1963/, „Начални познания по география по немска метода“, Виена /1966/, „Разни и полезни наставления за младите“, Русчук /1967/, „Наука за песнотворство и стихотворство“, Одеса /1871/, „Обичайно наследствено право“, Русе /1885/ и „История на българското право“ Т. I-II /1893-1894/.
Умира на 31 юли 1906 г. в Русе.