Роден е на 14 декември 1924 г. във Видин. През 1952 г. завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Италианска филология”. Работи като редактор в Радио София/1953-1976/ и на списание “Обзор” – в отдела за преводна българска литература на испански език, от първия му брой през 1976 г. до закриването му през 1991 г.

Никола Стойков Иванов превежда от италиански език романите на Чезаре Павезе – “Прекрасно лято”, “Дяволът по хълмовете” и “Самотни жени”, както и “Декамерон” от Джовани Бокачо, и “Името на розата” от Умберто Еко.

Той е сред учредителите на Съюза на преводачите в България през 1974 г.

Умира на 20 януари 2006 г. в София.