Архитект Никола Нешов е роден във Видин на 27 януари 1869 г. Син е на третия кмет на Видин след освобождението от турско робство Ванко Нешев, който има 2 мандата /1878 – 80 г. и няколко месеца през 1881 г./. Никола Нешов завършва Кралското висше архитектурно училище в Щутгард и специализира архитектура в Мюнхен /1894/. Поканен е от община Видин и поема техническото управление на града от 1895 г. до 1904 г. Дълги години е работил в Отделението на мините към Министерството на търговията и земеделието.
През 1895 г. е открит построения по негов и на Тома Върхота /виж отделна статия/ проект Търговския дом във Видин, чийто собственик е Тома Лозанов. През 1905-1910 г. ръководи строителството на първата държавна минерална баня във Вършец. До откриването ѝ през 1911 г. е ръководител и на строежа на Балнеолечебницата в Банкя, построена по проект на проф. Карл Хохедер от Техническия университет в Мюнхен, вероятно бивш преподавател на Никола Нешов. През 1924 г. се открива първото казино във Вършец, като ръководител на строителството отново е арх. Нешов. Пак във Вършец през 1930 г. откриват и сградата на новата баня, този път по проект на самия Никола Нешов, но под ръководството на арх. Ангел Радев, тъй като през 1928 г. арх. Нешов е починал. Не успява да присъства и на откриването на изградената по негов проект Видинска баня /1928/, която днес е преустроена на хотел „Анна Кристина“, запазвайки обаче фасадата, конструкцията и покривната орнаментация, но за съжаление са премахнати клинкерния комин /сам по себе си произведение на изкуството/ и някои елементи конструктивни и облицовачни елементи и орнаменти, с висока строително художествена стойност.
По негови проекти във Видин са изградени, а някои запазени и до днес обекти като: къща на А.С. Махмудов /1895/, хотел „Поща“ на ул. „Цар Александър II“ /1996/, хотел на Петър Гузелски /1896//разрушен/, балкон на църквата „Св. Димитър“ /1897-1900/, сградата на Тома Маринов, в която днес се помещават заведение „Червената шапчица“ и централата на БСП /1898/, дом на Лилкови /1898/, Земеделска банка /1898/, хотел „Нептун“ /1898/, къща на Ванко Джонов /1898-1901/, домовете на д-р Евдокимови /1908/, аптека и къща на Стоян П. Задгорски /1914/, надстройка на таванския етаж на „Конака“ /1919/, Видинската банка /1928/ и общинската баня /1928/-дарение на общината от Тома Лозанов – част от тях са обявени за паметници на културата от местно значение. Съхранени, обаче само в старите фотографии, са построените по негови проекти – единият от хотелите на Георги Гузелски, който е разрушен, за да се построи на негово място Профсъюзния дом /днес Областна администрация – Видин/ и хотел „Дунав“, преустроен в хотел „Нептун“.
По негови проекти са изградени и сградите на минералните бани в – Наречен, Меричлери, Чепино, Каменец и Лъджене-Велинград, както и административни и работнически сгради към мини, училища и др. През 1911 г. печели първо място с проекта си за сграда на Пловдивската окръжна постоянна комисия, която е открита през 1915 г. и последователно е била Областна дирекция на полицията /1934/ и Пловдивска градска община /1959/.
Той се счита за един от новаторите в българската архитектура, въвеждайки както нови елементи и конструктивни решения, така и нови материали и принципи при конструирането на сградите и съчетаването им с околната природна и архитектурна среда.
Арх. Никола Нешов има и множество публикации и преводи на архитектурна тематика в изданията на Българското инженерно – архитектурно дружество, чийто член е от 1898 г.
В София има улица в кв. „Малинова долина“ носеща името на арх. Никола Нешов, но във Видин няма!
Умира през 1928 г. в София.