Роден е на 3 ноември 1926 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия и е приет право в Софийския университет, но прекъсва следването си и се записва в Държавното висше театрално училище – София. Завършва го през 1950 г., със специалност “Актьорско майсторство” и работи като актьор в Народен театър “Иван Вазов”. През 1951 г.  започва работа в Българското национално радио, а по-късно е на щатна работа  и в Министерството на културата. 

Режисьорската му дейност в документалното кино стартира през 1965 г., като в повечето  от филмите е и сценарист или съсценарист. Първият му филм е “Изкуство и хора”/1968/, следват “Поет и природа”/1970/, “Това, което обичаме”/1973/, “Стъргалото”/1975/, “Зимно време”/1978/, “Е, и”/1991/, “В мир и бран-ан аван”/1994/, “Казан”/1995/ и “Обикновен социализъм”/2003/.

Никола Ковачев има и една роля в киното във филма “Краят на една ваканция”/1965/

Бил е член на Съюза на артистите в България/1950-65/ и на Съюза на българските филмови дейци /1978-89/.

Умира на 8 октомври 2005 г. в София.