Актьорът и режисьорът Никола Ковачев е роден на 3 ноември 1926 г. във Видин, в учителско семейство. Средното си образование завършва във Видинската гимназия и е приет право в Софийския университет, но прекъсва следването си и се записва в Държавното висше театрално училище – София. Завършва го през 1950 г., със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Георги Стаматов и работи като актьор в Димитровградския театър и Народен театър „Иван Вазов“. През 1951 г. започва работа и в Българското национално радио, а по-късно е на щатна работа и в Министерството на културата.
Режисьорската му дейност в документалното кино стартира през 1965 г., като в повечето от филмите е и сценарист или съсценарист. Първият му филм е „Изкуство и хора“ /1968/, следват „Поет и природа“ /1970/, „Това, което обичаме“ /1973/, „Стъргалото“ /1975/, „Обич“ /1975/, „Зимно време“ /1978/, „Е, и“ /1991/, „В мир и бран-ан аван“ /1994/, „Казан“ /1995/ и „Обикновен социализъм“ /2003/. От неизвестни години са филмите му „За високото напрежение“, „Временно“, „Казанът“, „Фокус“, „Празник в Белица“, „Тъпанят е голямата музика“, „In memorial“ и др.
Никола Ковачев има и една роля в киното, във филма „Краят на една ваканция“ /1965/
Бил е член на Съюза на артистите в България /1950-65/ и на Съюза на българските филмови дейци /1978-89/.
Негова съпруга е Елисавета Иконописова, една о най-ярките ни художник-текстилки.
Той умира на 8 октомври 2005 г. в Бургас.