Писателят Никола Петков е роден на 24 септември 1940 г. в с. Буковец. Основно образование завършва в родното си село, а средно в ТМТ-Видин, специалност „Технология на машиностроенето“. През 1957 г. завършва висшето си образование в Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП, специалност „Организация и управление на идеологическия процес“ с право на преподавателска дейност по философия, политикономия, социология и други хуманитарни и идеологически дисциплини. Същата година е назначен на работа в МТС-Видин, а по-късно в Напоителни системи – Видин, на низови ръководни длъжности. Последователно работи като началник отдел в ТПК и в Промишлен комбинат „Метал“, инструктор и организатор в Окръжния комитет на БКП, зав. отдел „Стопански“ на Градския комитет и Общинския комитет на БКП, председател на Общинския съвет на профсъюзите, зам. председател на Общинския народен съвет – Видин и ръководител на Съюза на автомобилистите – Видин.
Никола Петков многократно е обучаван и квалифициран в съответствие със заеманите изпълнителски и ръководни длъжности.
Любовта и интересът му към литературата се пораждат още в най-ранните му детски години под влияние на дядо му Кръсто Стоянов. За свои учители в литературното творчество посочва Иван Вазов и Димитър Талев. Теми и сюжети ползва от селския и градски бит, собствената си житейска съдба и историята на родния си край и България. Пише и публикува кратки разкази и очерци, а последните му книги са повести.
Автор е на книгите – „Отгърнати страници. Сборник разкази“ /2007/ и на повестите „Защо ме излъга, ма, бабо“ /2010/, „Боговете да кажат“ /2011/, „В годината на дюлите“ /2012/, „Писък през времето“ /2015/, „Ванина“ /2016/ и „Едно кораво време“ /2017/. Има още няколко творби, които предстои да издаде в близките години.
Умира във Видин през 2020 г.