Архитект Никола Занков е роден през м. юли 1876 г. във Видин, където завършва и гимназиалното си образование и учителства в продължение на три години. През 1898 г. заминава за Щутгарт, Германия, записва се за студент в местния университет и се дипломира през 1902 г., със специалност „Архитектура. Същата година се завръща във Видин и се включва активно в обществено политическия и културен живот на града – става член на Българската социалдемократическа партия и последовател на любимия си гимназиален учител Димитър Благоев /виж отделна статия/, включва се в театралния и музикален живот и подпомага читалищната дейност. През 1903 г. постъпва на работа в Министерството на благоустройството и заедно с група млади колеги е изпратен на специализация в Германия и Франция. След завръщането си е назначен за ръководител на проектантско бюро, което изработва типови проекти за значими обществени сгради – училища, болници, административни обекти и т.н. Сред тях са сгради построени и във Видин, Кула и Белоградчик. През 1922 г. името му се споменава като отговорник по оформлението на Висшето богословско училище в столицата и преподавател в Художествената академия. След 1939 г. дейността му се съсредоточава предимно в София.
Сред по-известните строежи, дело на арх. Никола Занков са – „Къщата с кулата“ /1907/ на Стоян П. Стайнов в гр. Казанлък, къщата на художника Марин Устагенов на ул. „Оборище“ 61 в София, надстройката на последните два етажа на Българската народна банка /1919/ на ъгъла на ул. „Княз Александър“ и ул. „Генерал Гурко“ в София, „Домът на Рефетови“ в София, „Къщата на четирите дами“ на ул. „Пиротска“ 8 в София и др.
Арх. Никола Занков умира на 11 януари 1965 г. в София.