Роден е през м. октомври 1877 г. в с. Айдемир/днес квартал на Силистра/. Начално и средно образование завършва във Видин. Висшето си образование завършва в СУ”Св. Климент Охридски” през 1903 г., специалност “Славянска филология”. Бил е военен кореспондент в I-та световна война, драматург на Народния театър/1919-22/, консул в Лион, Франция, директор на Графическото училище/1928-31/, председател на Съюза на българските писатели/1935/, член на редакционната колегия на сп. “Училищен преглед”/1912-1938/, “Славянски глас” и в. “Неделна епоха”, ръководи отдел в сп. “Българска сбирка”, рецензира произведения на съвременни писатели и литературни историци, сътрудничи в “Наблюдател”, “Листопад”, “Военни известия”, “Отечество”, “Съвременна мисъл”, “Епоха”, “Народ”, “Българска мисъл”, “Литературен глас”, “Мир”, “Заря” и др. Пише монография за Цанко Церковски и редактира тритомното издание на съчиненията му.

Първата му публикация е в списание “Български преглед”/1900/. През 1906 г. театър “Сълза и смях” представя едноактната му пиеса “Домашен приятел”, а през 1913 г. в Народния театър се играе пиесата му “Огнището угасва”. Като военен кореспондент написва и издава книгата “Тутраканска епопея”/1916/.

Автор е на литературно критични и художествени произведения, сред които са – “Социалният фактор и културно-литературния ни живот преди Освобождението. Културно-социологичен етюд”/1910/, “Силуети на българските писатели”/1916/, “Тутраканска епопея”/1916/, “Цанко Церковски. Живот и литературна дейност”/1921/, “По върховете. Литературни очерци”/1927/, “Ена”-пиеса в 3 действия/1933/, “Тези, които горят. Повести и разкази”/1938/, “Ехо от бурята. Роман”/1940/, “Малките сърца”/1942/, “Битката между две махали”/1943/, Поетът на майските копнежи. Кирил Христов”/1944/, “Човек от народа. Григор Чешмеджиев. Животопис и литературен очерк”/1945/.

Никола Атанасов използва псевдонима Н. Айдемиров и умира на 6 юли 1947 г. в София.