Писателят, драматурга, публициста и литературния критик Никола Атанасов е роден през м. октомври 1877 г. в с. Айдемир /днес квартал на Силистра/. Начално и средно образование завършва във Видин. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1903 г., специалност „Славянска филология“. Бил е военен кореспондент в I-та световна война, драматург на Народния театър /1919-22/, консул в Лион, Франция, директор на Графическото училище /1928-31/, председател на Съюза на българските писатели /1935/, член на редакционната колегия на сп. „Училищен преглед“ /1912-1938/, „Славянски глас“ и в. „Неделна епоха“, ръководи отдел в сп. „Българска сбирка“, рецензира произведения на съвременни писатели и литературни историци, сътрудничи в „Наблюдател“, „Листопад“, „Военни известия“, „Отечество“, „Съвременна мисъл“, „Епоха“, „Народ“, „Българска мисъл“, „Литературен глас“, „Мир“, „Заря“ и др. Пише монография за Цанко Церковски и редактира тритомното издание на съчиненията му.
Първата му публикация е в списание „Български преглед“ /1900/. През 1906 г. театър „Сълза и смях“ представя едноактната му пиеса „Домашен приятел“, а през 1913 г. в Народния театър се играе пиесата му „Огнището угасва“. Като военен кореспондент написва и издава книгата „Тутраканска епопея“ /1916/.
Автор е на литературно критични и художествени произведения, сред които са – „Социалният фактор и културно-литературния ни живот преди Освобождението. Културно-социологичен етюд“ /1910/, „Силуети на българските писатели“ /1916/, „Тутраканска епопея“ /1916/, „Цанко Церковски. Живот и литературна дейност“ /1921/, „По върховете. Литературни очерци“ /1927/, „Ена“-пиеса в 3 действия /1933/, „Тези, които горят. Повести и разкази“ /1938/, „Ехо от бурята. Роман“ /1940/, „Малките сърца“ /1942/, „Битката между две махали“ /1943/, „Поетът на майските копнежи. Кирил Христов“ /1944/, „Човек от народа. Григор Чешмеджиев. Животопис и литературен очерк“ /1945/ и др.
Никола Атанасов използва псевдонима Н. Айдемиров и умира на 6 юли 1947 г. в София.