Роден е на 26 януари 1968 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската математическа гимназия “Екзарх Антим I” през 1985 г. и е приет в СУ”Св. Климент Охридски”, специалност “Информатика”,  по-късно продължава следването си в Политехническия университет в Унгария, а след това записва и през 1994 г. завършва Дебреценския университет “Лайош Кошут”, специалност “Унгарска филология”. В периода   1998 – 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в Софийския университет. Бил е водещ редактор на 5 броя на в. “Литературен вестник”/2000, 2001, 2003, 2005 и 2006/ на унгарски език, както и на детски античен брой/2002/.

Първата му публикация е във в. “Литературен вестник” през 1991 г., а първата му отпечатана книга е стихосбирката “Метафизики”/2000/. Автор е на още 3 стихосбирки – “Стихотворения с биография” / 2003/, “Ояснен с любов”/2005/ и “101 посвещения”/2019/, както и на книгите “Писма до Петър” /2006/ и “Книгата на живота”/2010/.

Николай Бойков е и преводач от унгарски на книгите – “Погледът на графиня Хан-Хан”/2000/ от Петер Естерхази, “Кула-кора”/2002/ от Ференц Сий, “Вместо което да”/2002/ от Силард Борбей, “Собствена смърт”/2011/ от Петер Надаш, “Английско знаме”/2011/ от Имре Кертес и “Едноминутни новели”/2012/ от Ищтван Йоркен.