Роден е на 26 януари 1968 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската математическа гимназия „Екзарх Антим I“ през 1985 г. и е приет в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Информатика“, по-късно продължава следването си в Политехническия университет в Унгария, а след това записва и през 1994 г. завършва Дебреценския университет „Лайош Кошут“, специалност „Унгарска филология“. В периода 1998 – 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в Софийския университет. Бил е водещ редактор на 5 броя на в. „Литературен вестник“/2000, 2001, 2003, 2005 и 2006/ на унгарски език, както и на детски античен брой/2002/.
Първата му публикация е във в. „Литературен вестник“ през 1991 г., а първата му отпечатана книга е стихосбирката „Метафизики“/2000/. Автор е на още 3 стихосбирки – „Стихотворения с биография“ / 2003/, „Ояснен с любов“/2005/ и „101 посвещения“/2019/, както и на книгите „Писма до Петър“ /2006/ и „Книгата на живота“/2010/.
Николай Бойков е и преводач от унгарски на книгите – „Погледът на графиня Хан-Хан“/2000/ от Петер Естерхази, „Кула-кора“/2002/ от Ференц Сий, „Вместо което да“/2002/ от Силард Борбей, „Собствена смърт“/2011/ от Петер Надаш, „Английско знаме“/2011/ от Имре Кертес и „Едноминутни новели“/2012/ от Ищтван Йоркен.