Мишо Константинов Попов е роден през 1944 г. в гр. Белоградчик. Син е на ренгенолога д-р Константин Попов и е брат на пианиста Николай Попов /виж отделна статия/ . Мишо Попов завършва средното си образование в Белоградчишката гимназия, а висше в Лесотехническия институт – София, специалност „Лесовъд“. За кратко е лесничей в Белоградчишко. Той е създател през 1980 г. и повече от 20 години щатен ръководител на Кино-фото клуб „Ведерник“ при читалище „Развитие 1893“ – Белоградчик, но по-късно става послушник в Зографския манастир на остров Атон и монах в Клисурския манастир.
Като ръководител, а често и като сценарист, организатор и оператор на десетки документални филми печели награди от различни форуми на любителското документално кино у нас и в Унгария, Австрия, Япония, СССР, Чехословакия, Италия и т.н. Сред най-добрите филми на клуба са: „Масов туризъм“, „История“, „Дъх на вечност“, „Сътворение“, „Дом“, „Халама“, „Разминаване“, „Живот“, „Без думи“, „Подсъзнание“, „Ноември“, „Наследникът“, „Достойно есть“, „Солено“, „Смъртта не е изход“, „Светулки в косите на мрака“, „Пречистващ“, „Превратности“, „Останалото е тайна“, „Да откъснеш цвете“, „Благодаря ти, Господи“ и др. Киноклуб „Ведерник“ е удостоен със званието „Представителен“, а неговите членове Мишо Попов, Александър Леонидов, Румен Илиев, Владимир Гергов, Иван Дюлгеров и Николай Василев са отличени с почетния знак на Окръжен съвет за култура – Видин.
Мишо Попов пише поезия и проза и е публикувал в различи издания. Автор е на романа „Жив огън“ /2011/, стихосбирката „Светулки в косите на мрака“ /2017/, пиесата „Някога си“ и сборника „Нечовек и приказки за възрастни“ /2021/.
Умира на 8 декември 2021 г. в Клисурския манастир.