Родена е на 21 октомври 1947 г. във Видин. Завършва висшето си образование през 1969 г. във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство” в класа на проф. Кръстьо Мирски. Актриса в държавните театри в Перник, където дебютира в ролята на Роза в “Когато куклите не спят”/1969/ , Видин/1971-72/, Габрово/1972-73/, Димитровград/1973-75/, Пловдив/1977-78/ и Театър на българската армия – София.

Емблематични роли на Мимоза Базова са – Мими и Лола в “Разбойници” от К. Чапек, Елисън Портър в “Обърни се с гняв назад” от Дж. Озбърн, Наташа във “Фалшивата монета” от М. Горки, Леночка в “По следите на радостта” от В. Розов, Евгени Добревич в “Хъшове” от И. Вазов, Джени във “Всичко в градината” от Е. Олби, Росаура в “Животът е сън” от К. де ла Барка и др.

Мимоза Базова има роли и във филмите – “Необходимият грешник”/1971/, “На чисто”/1974/, “Бой последен”/1977/1 “Мигове в кибритена кутийка”/1979/, “Дишай, човече”/1981/, “Нашият Шошканини”/1982/, “Здравей, бабо”/1991/, “Отвъд чертата”/2003/, “Искам го мъртъв”/2008/, “Пастирът”/2008/, “Влак”/2008/, “Ел Гринго”/2012/ и др.

През 2009 г. Мимоза Базова получи наградата на Съюза на артистите в България “ИКАР” за най-добра женска роля за ролята на Оля в пиесата “Родилно петно” на ТР “Сфумато” с режисьор Иван Добчев.