Мимоза Климентова Базова е родена на 21 октомври 1947 г. във Видин. Завършва висшето си образование през 1969 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Актриса в държавните театри в Перник, където дебютира в ролята на Роза в „Когато куклите не спят“ /1969/ , Видин /1971-72/, Габрово /1972-73/, Димитровград /1973-75/, Пловдив /1977-78/ и от 1978 г. неизменно в Театър на българската армия – София.
Емблематични роли на Мимоза Базова са – Мими и Лола в „Разбойници“ от Карел Чапек, Елисън Портър в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн, Наташа във „Фалшивата монета“ от Максим Горки, Леночка в „По следите на радостта“ от В. Розов, Евгени Добревич в „Хъшове“ от И. Вазов, Джени във „Всичко в градината“ от Е. Олби, Росаура в „Животът е сън“ от К. де ла Барка и др.
Мимоза Базова има роли и във филмите – „Необходимият грешник“ /1971/, „На чисто“ /1974/, „Бой последен“ /1977/ „Мигове в кибритена кутийка“ /1979/, „Дишай, човече“ /1981/, „Нашият Шошканини“ /1982/, „Здравей, бабо“ /1991/, „Отвъд чертата“ /2003/, „Искам го мъртъв“ /2008/, „Пастирът“ /2008/, „Влак“ /2008/, „Ел Гринго“ /2012/ и др.
През 2009 г. Мимоза Базова получи наградата на Съюза на артистите в България „ИКАР“ за най-добра женска роля за ролята на Оля в пиесата „Родилно петно“ на ТР „Сфумато“ с режисьор Иван Добчев.