Методи Николов Македонски е роден на 7 януари 1891 г. в гр. Самоков. Повече е известен като Матьо Македонски и се качва на сцената едва 16 годишен. Играе в „Съвременен театър“- София и Варненския театър. Създава няколко театрални формации. Специализира актьорско майсторство и режисура в Германия /1921-22/. Директор и режисьор на театрите в Хасково /1924-25/, Бургас /1926-27/, Видин /1927-29/, Русе /1930-33/, София и другаде.
Във Видин той пребивава придружен от съпругата си, актрисата Зора Македонска и брат си Ваньо Македонски, който е художник и сценограф на Видинския театър. Техните образи са съхранени в един от дружеските шаржове в рубриката „Атестати и портрети на артисти и поети“ на Видинския празничен вестник от 1 януари 1929 г.
Матьо Македонски
Матьо Македонски бе несретен
някога актьор бе оперетен.
После стана бележит директор,
главата му свети кат прожектор!
Кат актьор на красний пол се нрави,
но с жена си нема се разправи.
Днес на драматическата трупа
Режисьор е – туй е веч сполука.
Зора Македонска
Не веднъж съм слушал от мнозина хора-
от този що разбира, и от този що не знай
„Елате я вижте Македонска Зора,
на Видинската сцена как играй“.
Ето и моето мнение за нея,
артистка е голема, с амплоа широко,
знае да се люби-повече не смея,
че Матьо Македонски мига с лево око…
Ваньо Македонски
А Ваньо Македонски твори
на ден по две-три картини,
театъра краси с декори…
И пак човека хич не чини!…
/Чучело/
През сезон 1943/44 г. Матьо Македонски отново гастролира като режисьор във Видинския театър, поставяйки пиесите „Червената мелница“ от Ференц Молнар и „Потъналата камбана“ от Гердхарт Хауптман.
Прави забележителни роли на театралните сцени в България – Едип в „Едип цар“ от Софокъл, Фердинанд в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Македонски в „Хъшове“ и Соколов в „Под игото“ от Иван Вазов, Иванко в „Иванко“ от Васил Друмев и др.
Режисира пиеси на П.К. Яворов, А. Страшимиров, У. Шекспир, „А.Н. Островски и др.
Заслужил артист от 1950 г.
Умира на 25 август 1958 г. в София.