Методи Николов Македонски е роден на 7 януари 1891 г. в гр. Самоков. Повече е известен като Матьо Македонски и се качва  на сцената едва 16 годишен. Играе в „Съвременен театър“- София и Варненския театър. Създава няколко театрални формации. Специализира актьорско майсторство и режисура в Германия /1921-22/. Директор и режисьор на театрите в Хасково /1924-25/, Бургас /1926-27/, Видин /1927-29/, Русе /1930-33/, София и другаде.

Във Видин той пребивава придружен от съпругата си, актрисата Зора Македонска и брат си Ваньо Македонски, който е художник и сценограф на Видинския театър. Техните образи са съхранени в един от дружеските шаржове в рубриката „Атестати и портрети на артисти и поети“ на Видинския празничен вестник от 1 януари 1929 г.

Матьо Македонски

Матьо Македонски бе несретен

някога актьор бе оперетен.

После стана бележит директор,

главата му свети кат прожектор!

Кат актьор на красний пол се нрави,

но с жена си нема се разправи.

Днес на драматическата трупа

Режисьор е – туй е веч сполука.

Зора Македонска

Не веднъж съм слушал от мнозина хора-

от този що разбира, и от този що не знай

„Елате я вижте Македонска Зора,

на Видинската сцена как играй“.

Ето и моето мнение за нея,

артистка е голема, с амплоа широко,

знае да се люби-повече не смея,

че Матьо Македонски мига с лево око…

Ваньо Македонски

А Ваньо Македонски твори

на ден по две-три картини,

театъра краси с декори…

И пак човека хич не чини!…

/Чучело/

През сезон 1943/44 г. Матьо Македонски отново гастролира като режисьор във Видинския театър, поставяйки пиесите „Червената мелница“ от Ференц Молнар и „Потъналата камбана“ от Гердхарт Хауптман.

Прави забележителни роли на театралните сцени в България – Едип в „Едип цар“ от Софокъл, Фердинанд в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Македонски в „Хъшове“ и Соколов в „Под игото“ от Иван Вазов, Иванко в „Иванко“ от Васил Друмев и др.

Режисира пиеси на П.К. Яворов, А. Страшимиров,  У. Шекспир, „А.Н. Островски и др.

Заслужил артист от 1950 г.

Умира на 25 август 1958 г. в София.