На снимката е Макс Верих със семейството си във Видин през 1893 г.
Скулпторът и многостранно развитата творческа личност Макс Верих /с рожденото име Максимилиан/ е роден през 1848 г. в гр. Турнов, Австро-Унгария, днешна Чехия. Средното си образование завършва в гр. Либерец и следва в Пражката художествена академия, специалност „Скулптура“, но не завършва образованието си. След освобождението на България от турско робство заедно със съпругата си и трите си деца пристига в България. Преподавал е рисуване и краснопис в училища във Видин /1888-1898/ и Стара Загора /1898-1908/. Той е първият учител по изобразително изкуство във Видинската гимназия на големия художник Никола Петров /виж отделна статия/. Изявявал се е като резбар, художник, скулптор, инженер, композитор и музикант.
През 1894 г. по негов проект и с негово лично участие е изграден олтара на Видинската синагога, изградена по проект на италианските архитекти Фердинанд и Франческо /виж отделна статия/. Олтарът е оцветен в синьо, бяло, червено и бронз и е оценяван като най-добър в сравнение с олтарите на синагогите в България.
След 1898 г. семейството му трайно се установява в гр. Стара Загора, където освен като преподавател в местната гимназия е и представител на чешка фирма за търговия с пиана, пианина, пианоли и хармонии. В негова чест в града е именувана улица „Верихова“.
Негово дело са и олтарите в синагогите в Русе и чешките градове Лауни и Мост, дърворезбата в театъра в родния му град Турнов, паметници в Карлови Вари, гипсови колонади и каменни скулптури в няколко чешки града, както и впечатляващата скулптурна украса на Народния театър в Прага.
Синът му – Владимир Верих загива като подполковник в Балканската война.
Макс Верих умира на 22 юни 1915 г. в Стара Загора.
Част от живота му и живота на неговото семейство са описани в изследването на Лилия Филипова „Хроника на една фамилия“.
Паметната плоча във Видинската синагога, свидетелстваща за авторството на Макс Верих на олтара в нея