Диригентът, джаз-пианистът и композиторът Любомир Денев е роден на 12 септември 1951 г. във Видин, но родовият му корен е от с. Синаговци. Израснал в семейство на музиканти, той от най-ранна възраст се занимава с музика – свири на акордеон и цигулка. Учител по цигулка на него и на брат му е концертмайсторът на видинската филхармония Петър Хаджиангелов /виж отделна статия/, но музикалният му талант се изявява и като хорист в Пионерския хор с диригент Валентин Бобевски /виж отделна статия/, където корепетира и на акордеон. Средното си образование Любомир Денев завършва през 1971 г. в Средното музикално училище – София, като ученик на проф. Добри Палиев с придобита специалност по ударни инструменти, но още като ученик композира джаз и поп музика и свири във филхармония „Пионер“ към Националния дворец на пионерите-София, възстановена през 2008 г. от сина му Любомир Денев – младши /виж отделна статия/. Докато отбива военната си повинност е ангажиран в Ансамбъла на строителните войски, където е барабанист, аранжор и хормайстор.
Висшето си образование Любомир Денев завършва в Националната музикална консерватория през 1979 г., специалност „Композиция“ в класа на проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев. Специализира и за оркестров диригент при проф. Константин Илиев /виж отделна статия/. По време на студентските си години създава джаз-трио, с което изнася концерти в страната и участва в престижни джаз фестивали в Чехия, Полша, Югославия, Унгария, Румъния, Куба и др. Също като студент, през 1977 г., печели конкурс за стажант-диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където прави музикалните постановки на редица класически и съвременни мюзикъли и работи с режисьорите Леон Даниел, Никола Петков, Борис Покровски, проф. Светозар Донев, Йоаким Франке и др. През 1980 г. специализира диригентско майсторство в Италия при Франко Ферара, през 1981 г. в Холандия при Едуард Даунс, а през 1983-84 г. по линия на културния обмен е специализант в САЩ. Напуска ДМТ “Стефан Македонски“ през 1986 г. и става диригент на свободна практика. Гастролира в симфоничните оркестри в Русе, Бургас, Варна, Пловдив и Симфоничния оркестър на БНР, с който прави записи предимно на нови български творби. През 1995 г. специализира композиция при проф. Анатол Виеру, който гостува в Русе. Прави записи и със Симфоничния оркестър на гръцкото радио и телевизия и записи за два компактдиска на „Конкорд-Рекърдс“ /1996 г. и 1998 г./ Едновременно с това прави свои солови джаз рецитали във Франция, Германия, Словакия и Унгария и изнася концерти и лекции в Международния културен център Вила Конкордия, Бавария.
Като композитор Любомир Денев твори симфонична и камерна музика, поп и джаз музика, музика за театрални спектакли, филми и телевизионни предавания. Автор е на мюзикълите „Напразни усилия на любовта“, „Законът на джунглата“ и „Алиса в страната на чудесата“, които гостуват и в чужбина, представят се в превод на чужди езици и му носят престижни награди, както и на първата българска джаз опера „Вечеря в Манхатън“, чиято премиера се състоя през 2021 г. През 2022 г. излиза плочата му „Джаз трио-часът на джаза“, а през 2023 г. по либрето на Бойко Илиев пише музиката на камерната опера „Стон или Трагедията на Яворов“, която дирижира лично при премиерата ѝ в Стара Загора и в НДК-театър „Азарян“ в рамките на Софийски музикални седмици.
Печели АСКЕЕР /2001/ за театрална музика, Кристална лира за джаз /2006/ и втора награда на конкурса СОФИЯ 2009 както и награди от конкурси и фестивали в страните от Европа, САЩ, Канада, Япония, Мексико, Китай, Египет и Индия. През 2020 г. Министерството на културата го удостоява със звезда „Златен век“ за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура, а през 2022 г. с приза „Златно перо“ за цялостно творчество.
През 2000 г. Българската национална телевизия му посвещава документалния филм „Музиката, която правя“, а през 2005 г. заснема и излъчва и втори документален филм, посветен на личността и творчеството му, „Умно село – Клубът на тишината“.
Синът му Любомир Любомиров Денев-младши също се посвещава на музиката /виж отделна статия/.