Роден е на 7 юли 1899 г. в гр. Попово. Средното си образование завършва в Плевенската гимназия и прави своя дебют като актьор в Плевенския театър, след което се включва в трупите на много провинциални театри в страната. Бил е актьор и във Видинския драматичен театър /1928-29/. Той е един от основателите и от най-дейните членове на Управителния му съвет за утвърждаване на Съюза на артистите в България /1921/.

Емблематични са изиграните от него роли на – Иван Асен II в “Борислав” и Иван Александър в “Към пропаст” от Иван Вазов, Асен I в “Иванко” от Васил Друмев, Валтер в “Коварство и любов” и Филип II в “Дон Карлос” от Фридрих Шилер, Хенрих IV в едноименната пиеса от Уилям Шекспир и др., пресъздава и образите на полк. Витанов в “Когато гръм удари” от Пейо Яворов, Нягул в “Албена” и Рали в “Боряна” от Йордан Йовков, Найден в “Майстори” от Рачо Стоянов, Македонски в “Хъшове” от Иван Вазов и много други.

Любен Попов застава често и на режисьорския пулт. Негови са постановките на – “Джо Келер и синове”/1949/ от Артър Милер, “Зайко-Всезнайко”/1953/ от Сергей Михалков, “Балкански аристократи”/1956/ от Любимка Бобич и др.

За активната си актьорска, културна и обществена дейност Любен Попов е награждаван с високи професионални и държавни  отличия – “орден “Св.св. Кирил и Методий” I степен, орден “Червено знаме на труда”, Златна значка на Министерството на културата “100 години български театър” /1957/, юбилеен медал “25 години народна власт”/1969/ от Президиума на народното събрание и др. През 1967 г. е удостоен и с почетното звание “Заслужил артист”.

Умира на 14 януари 1985 г. в София.