Художникът Лъчезар Ошавков е роден на 30 септември 1940 г. във Видин, от където е майка му Вера Станкова Ошавкова – учителка по философия. Негов баща е проф. Живко Ошавков, бащата на социологията в България, завършил специалността в Сорбоната /1936-39/, първият директор на Института по социология при БАН /1968/ и първият председател на Българската социологическа асоциация /1969/, а негова сестра е флейтистката Лидия Ошавкова /виж отделна статия/. Причината Лъчезар Ошавков и сестра му да се родят във Видин, е началото на Втората световна война и бягството на баща им и майка им от Париж и настъпващия фашизъм в родния град на майката на художника, която е сестра на рано починалия видински художник и писател-хуморист Димо Станков Добрев-Волонид /виж отделна статия/. Самият Лъчезар Ошавков споделя – „Първата ми среща с изкуството е под формата на десетките акварели, оставени от моя вуйчо Димо Добрев-Волонид, починал през 1938 г. на 18 годишна възраст. Аз ги копирам и се уча да чета и пиша доста преди да тръгна на училище. По-късно, вече голям, аз наследих вуйчовата кутия с акварели „Пеликан“ от преди войната…“.След 1944 г. семейството се установява в София, където Лъчезар Ошавков, въпреки че майка му прави упорити опити да го направи цигулар, завършва Художествената гимназия през 1959 г. Учител по изобразително изкуство му е Никола Аръшев. През 1961 г. е приет за студент в Художествената академия, специалност „Декоративно-монументална живопис“, в ателието на проф. Георги Богданов. Дипломира се през 1967 г. и за кратко работи като сценограф в Българска кинематография. През 1968 г. се записва във Факултета по история на изкуството и археология в Парижката Сорбона, паралелно, след 1969 г., специализира и класическа фреска и мозайка в Художествените академии на Венеция и Флоренция, а през периода 1973-76 г. следва и курсовете по византология в Ecole de Louvre в Париж. През 1976 г. е приет във Висшата школа по обществени науки – Париж, която завършва през 1979 г. с докторат по социология и семиология на изкуството. За кратко изоставя изобразителното изкуство и в дует с руския бард Константин Казански изпълняват руски романси в парижките кабарета и предимно в любимите заведения на руската емиграция във Франция и Париж „Шехерезада“ и „Разпутин“. През 1981 г. става член на Френската академия на културата.
Художникът Лъчезар Ошавков се изявява в много жанрове на изобразителното изкуство – портрети, пейзажи, фигурални композиции – стенопис, фрески, гоблени, мозайки и др. Най-траен обаче е интересът му към маслената живопис върху платно, като е привърженик, по собствените му признания, на холандската школа.
Има реализирани монументални творби върху сгради във Франция, САЩ, Мароко, Италия, Македония и др.
Правил е самостоятелни изложби и е участвал в общи художествени изложби във Франция, Германия, Англия, Австрия, България, Канада, Гърция, Япония, Македония, САЩ и други страни.
В България е гостувал през 1994 /София/, 1995 /Албена/, 1998 /Варна/, 2006, 2007 и 2015 /София/.
През 2015г. подарява на Държавен архив – Видин Каталог за живота и творчеството си, илюстриран със снимки от живота му, с автограф-посвещение за Видин и разделител с текст за родния му град.
На 12 май 1916 г. в Държавен архив – Видин е представен документалния филм „Автопортрет в гръб“, посветен на Лъчезар Ошавков по сценарии на журналистката Диана Динолова /виж отделна статия/, чиято майка е от с. Слана Бара, Видинско. Филмът е подарен на Държавен архив – Видин. Във филма тя споделя, че вижда в картините на художника продължение на следата на Жул Паскин /виж отделна статия/ и цитира думите на Салвадор Дали „Има художници, които рисуват каквото могат, а има и такива, които рисуват каквото искат“.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф 638.