Фолклориста, етнолога, преподавателя и автора на десетки научно-популярни и художествени книги, статии и публикации Лозинка Йорданова е родена на 11 август 1929 г. в с. Дреновец, Ружинска община. Висшета си оразование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ през 1952 г. През 1962 г. основава към Националния дворец на пионерите /днес на децата/ в София първата в страната Школа по етнография и фолклор и е нейн ръководител почти 40 години. През 1972 г. става родоначалник и на първото по рода си у нас Национално етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов“ и е негов несменяем председател. Тя е и дългогодишен хоноруван препдавател по етнография и български фолклор в СУ „Св. Климен Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Бургаския свободен университет.
Лозинка Йорданова е съавтор на изданията – „Дворец на мечтите“ /1976/, „Общи обичаи и обреди у българи и роми“ /1992/, „Еднаквост и различие в обичаите и обредите на българи и роми“ /1993/, „Вече знам какво не знам“ /1994/, „Загадки опашати“ /1994/, „През три сита пресеяно“ /1994/ и „Обичани обичаи“ /1996/.
Нейните авторски книги са – „Cercle Ethnographuqe“ /1970, на френски език/, „Пръски от извора“ /1973, 1983/, „Народно приложно изкуство“ /1974/, „Изкуство и народни обичаи“ /1982, 1988, 2002/, „Хубост за бъдни векове“ /1984/, „Майсторете, ръчички, за радост на всички“ /1987/, „Камбани пеят“ /1989/, „Коледа е!“ /1994/, „Ръцете хвалят лицето“ /1996/, „Modern Past“ /1996, на английски език/, „Слънчови повратки“ /1998/, „Българска народна митология, разказана за деца“ /2000, 2011/, „Ръкотворна есен“ /2003/, „От раждането до годежа. Обичаи и обреди у българите“ /2004/, „Тайнствата на зимата“ /2004/, „Бългрски народни приказки за русалки и самодиви, за караконджули и таласъми“ /2007/, „Български народни приказки за царе и царици, ца царски синове и царкини“ /2007/, „Български празничен календар за деца“ /2007/, „Български народни приказки за змейове и хали, за юнаци и техните юначни дела“ /2008/, „Български народни приказки за моми и момци, за невести и свекърви и за хорския свят шарен“ /2008/, „Български народни приказки за Кумчо Вълчо и Кума Лиса, за Ежко Бежко и за още земни твари“ /2009/, „Български народни приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, за умници и дяволици“ /2010/, „Вихрушки пътя ми измитаха“ /2014/, „Куклата в българската традиционна култура“ /2016/ и др.
Лозинка Йорданова е член на Съюза на българските писатели.