Поетът, драматургът, публицистът, журналистът, редакторът и общественикът Лозан Стрелков е роден на 7 юли 1912 г. в с. Скомля. Рожденото му име е Лозан Иванов Богданов. Средното си образование получава във Врачанската гимназия, от която е изключен заради антифашистката си дейност и я завършва като частен ученик едва през 1934 г. Член е на РМС от 1928 г. и на Комунистическата партия от 1930 г. Осъждан е за прогресивната си дейност. Излежава присъди във Врачанския затвор /1933/ и Видинския затвор /1936/ и е интерниран в лагерите „Годна вода“, „Кръсто поле“ и с.Тодоровци /1938-43/. През периода 1943-44 г. е нелегален. След 9.9.1944 г. работи като директор на в.“Свобода“ /1944-45/, редактор във в. “Работническо дело“ /1945-46/, кореспондент на в.“Работническо дело“ в Париж /1946-47/, директор на сп.“Свят“ /1947-48/, зам.главен редактор на в.“Литературен фронт“ /1949-62/ и главен директор на БТА /1962-1981/.
За обществено-политическата си и литературна дейност е награждаван с множество награди и високи държавни отличия – „Димитровска награда“ /1950/, орден „Народна Република България“ II и I степен /1959 и 1962/, „Заслужил деятел на културата“ /1964/, „Народен деятел на културата“ /1971/, „Герой на социалистическия труд“ /1972/, орден „Георги Димитров“ /1972/ и др. Бил е член на СБП и СБЖ и участник в ръководните им органи.
Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на опозиционните вестници „Ехо“, „Работнически вестник“ и „РЛФ“. За пръв път печата стихове през 1935 г. в младежкия литературен сборник „Сигнали“. Следват пиесата „Бент“ /1937/ и стихосбирката „Тревога“ /1940/. След 1944 г. се изявява предимно като драматург, публицист и есеист. Масово се играят в българските театри пиесите му – „Разузнаване“ /1950/, „Часът на щастието“ /1953/, „Незабравими дни“ /1959/, „Среща“ /1962/, „Няма сто истини“ /1967/, трилогията „Човекът от досието“ /1967/, „Разпаленият въглен“ /1970/ и „Не подлежи на обжалване“ /1972/, „Ония двамата“-комедия /1977/ и „Атестация“ /1979/. През 1972 г. излизат т. I и т. II на драмите му с предговор от Любомир Тенев. През 1964 г. е заснет по негов сценарии филма „Тринадесет дни“ на режисьора Стефан Сърчаджиев.
Лозан Стрелков е автор и на книгите – „Планът Маршал“-публицистика /1948/, „Златният запас“-литературни статии /1959/ и на множество статии, анализи и интервюта в литературния и политически печат.
Над 30 са литературните статии посветени на творчеството му, а през 1980 г. излиза и сборника „Литературни анкети“, където той сам анализира живота и творчеството си. Интересни и много позитивни за него са спомените на Петко Бочаров, Димитри Иванов и други топ журналисти, преводачи и международници за времето на неговото директорство в БТА.
Умира на 9 януари 1981 г. в София, един ден след като членовете на политбюро на ЦК на БКП му съобщават, че ще бъде освободен от длъжността главен директор на БТА и ще бъде назначен за директор на Народния театър „Иван Вазов“.