Леда Тасева е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща й Цветко Тасев е от гр. Дунавци и тя прекарва част от детството си в родния му дом. Тя е по – малката сестра на Венера Цветкова Тасева – Наследникова /виж отделна статия/. Средното си образование завършва през 1944 г. в I-ва девическа гимназия – София и се омъжва за Дачо Цанков, племенник на бившия министър – председател проф. Александър Цанков /виж отделна статия/. Съпругът й е интерниран на различни места в страната, включително и във Видин, където тя започва работа като актриса в местния театър. През 1952 г. е приета във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, в който са и други бъдещи големи български актриси като Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова. След завършване на висшето си образование през 1956 г. се омъжва за проф. Стефан Сърчаджиев, с когото се познава още от времето на снимането на един от първите му филми като режисьор „Утро над Родината“/ 1951/ и е разпределена в Драматичен театър „Гео Милев“- Стара Загора /1956 – 57/. Играе на сцените на Сатиричния театър /1957- 58/, Бургаския театър /1958 – 60/, Пловдивския театър /1960 – 61/, Театъра на народната армия /1961- 63/, Драматично – кукления театър – Враца /1964-73/, Пазарджишкия драматично – куклен театър /1975-77/, Драматичен театър – София /1977- 89/. Била е омъжена и за големия български актьор и режисьор Иван Андонов, с когото имат дъщеря, преводачката от френски език Зора Иванова Андонова.

      След 1960 г. Леда Тасева се снима в много филми и спектакли на Телевизионния театър, участва в джазовата формация „Бели, зелени, червени“, записва роли в радио – театъра и участва с рецитали на собствени стихове и в телевизионния и радио ефир.

      Била е член на Съюза на филмовите дейци в България.

      Изявява се и като поетеса, но за съжаление единствената й стихосбирка „Изповеди“ е издадена посмъртно през 1994 г.

      Запомнящи се са ролите й в Телевизионния театър на БНТ, които в първите години се излъчват директно – „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков /1962/, „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир /1963/, „Смуглата лейди от сонетите“ от Бърнард Шоу /1964/, „Тойфеловата кула“ от Богомил Герасимов /1974/, „Страстната неделя“ от Павел Павлов /1978/, „Разплатата“ от Алфред дьо Вини /1982/, Харолд и Мод“ по Колин Хигинс /1986/. Режисьори на постановките са Павел Павлов, Нина Минкова /виж отделна статия/ и Хачо Бояджиев /виж отделна статия/.

      Снимала се е и в 34 български филми и филми с чуждо участие. Знакови от тях са, първият в който участва „Бъди щастлива Ани“ /1961/, както и „Птици и хрътки“ /1969/, „Сиромашко лято“ /1973/, „Трудна любов“ /1974/, „Самодивско хоро“ /1976/, „Звезди в косите, сълзи в очите“ /1977/, „Прозорецът“ /1980/, “Черно – бяло“ /1983/, „Черните лебеди“ /1985/, „Да обичаш на инат“ /1986/, „Ганьо Балкански“ /1989/ и др.

      През 1980 г. Леда Тасева печели първите награди за най – добра женска роля на СБФД за главната си роля във филма „Прозорецът“ и на Съюза на артистите в България за ролята на Аномалия в пиесата „Човекоядката“. През 1986 г. става носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.

      Умира на 4 юли 1989 г. в София от рак, десет дни след като е изиграла последната си роля на сцената. Тя е първият български актьор изпратен с аплодисменти. Минути преди ковчегът да бъде изнесен от залата за поклонения, нейната колежка и много близка приятелка Илка Зафирова започва да ръкопляска и приканва всички да отдадат последна почит на голямата актриса Леда Тасева.