Художникът и отличният педагог Кръстю Кръстев е роден на 16 септември 1930 г. в с. Косово. Средното си образование завършва в Бреговската гимназия. През 1949 г. е приет за студент в Художествената академия, но по политически причини и липса на средства не се записва за студент. Завършва Полувисшия учителски институт във Враца през 1953 г., специалност „Учител по изобразително изкуство“ и се установява във Видин. Бил е уредник в Художествена галерия – Видин и реставратор към Националния институт по паметниците на културата – София. Той е един от основателите и най-активен член на Групата на видинските художници. През неговите курсове и школи преминават значителна част от видинските архитекти и художници. Създател и дългогодишен ръководител е на школа „Паскин“ при Окръжен младежки дом – Видин и ревностен изследовател на живота и творчеството на Жул Паскин /виж отделна статия/, установил чрез писмена кореспонденция връзки и контакти с негови роднини и близки и ратувал за възстановяването на родната къща на великия художник, наименуване на улица на негово име и издигане на негов бюст паметник във Видин.
Неговият син Красимир Кръстев Кръстев /виж отделна статия/ дава следната характеристика на творческата същност на Кръстю Кръстев „Целият му живот е подчинен на стремежа за самоусъвършенстване и постоянно търсене на нови територии в изкуството – от натюрморта до пейзажа – белязани с чувството към баграта и възбудената мазка. Любовта му към миналото, бита и фолклора на нашия край е в единство с личността на твореца. В картините и рисунките му се чувства една особена негова поетика, която извира от самата душа на художника“.
Над 100 са участията на Кръстю Кръстев в общи, групови, тематични и национални изложби. Има и няколко самостоятелни изложби в читалища и галерии в родния му край.
Картини и рисунки на художника има в Националната художествена галерия и редица галерии в страната, както и в много частни колекции у нас и в чужбина.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхраняват както маслените му творби „Белоградчишки пейзаж“, „Варшава – Старо село“, „Натюрморт“, „Натюрморт – риби“, „Приказка за Видин“, „Край Дунава“, „Натюрморт“, „Тържество в с. Чупрене“, „Легенда за Белоградчик“, „Театъра – Кърджали“, „Химически заводи“, „Лято 1850“, „Вечерна Будапеща“, „Слънце над Белоградчик“, „БНА на фронта“, „Празнуване“, „Натюрморт“, „Прозорец към Дунава“, „Циганска сватба“, „Голямата среща Паскин – Еренбург“, „Шверин“, „Ежедневно“, „Пролет“, „Новият кодекс“, „Трио“, „Натюрморт“, „Пред буря“ и „Скалите в светлината“, така и графиките „Вечерна Москва“, „Рисунки от I до IV“, „Рисунки от V до VIII“, „Рисунки от XI до XII“ и „Рисунки от XIII до XVI“.
Умира през 2000 г. във Видин.