Драматургът, преводачът, театроведът и режисьорът Кирил Станчев е роден през м. юли 1941 г. в гр. Казанлък в офицерско семейство, но животът му преминава предимно в София. Средното си образование завършва в Средното музикално училище – София, в класа по цигулка на проф. Константин Зидаров. Приет е и следва две години в СУ, специалност „Класическа филология“, но кандидатства отново и е приет във ВИТИЗ, специалност „Театрознание“. Още като студент в института прави превод на пиесата „Бурята“ от Шекспир, а Любен Гройс /виж отделна статия/ я поставя във Варненския театър. Също в студентските си години прави преводи и на други шекспирови драми и комедии – „Хенри IV“, „Напразните усилия на любовта“, „Ричард II“, „Слуга на двама господари“ и „Ветрилото на Голдони“. За кратко е асистент на проф. Любомир Тенев в катедра „Театрознание“ на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През периода 1980-1986 г. животът и постановъчната му дейност са свързани с Видинския куклен театър, като известно време е драматург на театъра. Ангажиран е и като водещ на лекторията „На приказки за изкуството“ към Окръжен младежки дом – Видин, както и като театрален критик на постановките на Видинския драматичен театър във в. „Ведрина“- двумесечната притурка на в. „Червено знаме“ за литература, изкуство и култура в периода 1982-1986 г.
Във видинския държавен куклен театър той поставя пиесите „Палечко“ /1983/ от Валери Петров, „Момче и вятър“ /1984/ по народната приказка, излъчен и по БНТ, „Трите прасенца“ /1984/ от Братя Грим, на която е адаптатор, режисьор и сценограф, „Новогодишна въртележка“, „Пипи дългото чорапче“ и др., като в повечето случаи е и сценограф и музикален оформител на спектаклите.
Кирил Станчев е автор на играните на сцените в България пиеси – „Индийското въже“ /1991/, „Кукувден“, „История със змей“, „Земя, почакай“/играна в Германия, Русия и Израел/. В архива му са още театралните композиции „Чудомир“, „Книгите на Йеремия“ и „Песен на песните“ и пиесите „Княз Борис“, „Приказка за Веда“, „Ужасна комедия“ и др.
В творческите му планове са преводите на „Божествена комедия“ от Данте, Шекспировата недраматична поезия /поеми, стихотворения и сонети/, Шекспировите трагедии „Тит Андроник“, „Макбет“, „Крал Лир“ и „Антонии и Клеопатра“. Превежда творби на и на Пиер Расин, Карло Голдони, Карло Гоци, Юджийн О,Нил, Александър Пушкин, Николай Островски и др.
През 2008 г. излиза от печат сборникът му с поеми „Песни без музика“, а през 2011 г. изследването му „Гей – като пол и характер“. Подготвена е за печат пространната сатира „Епопея на Гореупоменатите“- сатирична хроника на тема „досиета“.
Кирил Станчев владее и ползва френски, английски, руски и италиански език.