Роден е през м. юли 1941 г. в София в офицерско семейство. Средното си образование завършва в Средното музикално училище – София, в класа по цигулка на проф. Константин Зидаров. Приет е и следва две години в СУ, специалност “Класическа филология”, но кандидатства отново и е приет във ВИТИЗ, специалност “Театрознание”. Още като студент в института прави превод на пиесата “Бурята” от Шекспир, а Любен Гройс/виж отделна статия/ я поставя във Варненския театър. Също в студентските си години прави преводи и на други шекспирови драми и комедии – “Хенри IV”, “Напразните усилия на любовта”, “Ричард II”, “Слуга на двама господари” и “Ветрилото на Голдони”. През периода 1980-1986 г. живота и постановъчната му дейност са свързани с Видинския куклен театър, като известно време е и драматург на театъра. Тук поставя пиесите “Палечко” от Валери Петров, “Момче и вятър”по народната приказка, излъчен и по БНТ, “Трите прасенца” от Братя Грим, “Новогодишна въртележка”, “Пипи дългото чорапче и др., като в повечето случаи е и сценограф и музикален оформител на спектаклите.

Кирил Станчев е автор на играните на сцените в България пиеси – “Индийското въже”/1991//, “Кукувден”, “История със змей”, “Земя, почакай”/играна в Германия, Русия и Израел/. В архива му са още театралните композиции “Чудомир”, “Книгите на Йеремия” и “Песен на песните” и пиесите “Княз Борис”, “Приказка за Веда”, “Ужасна комедия” и др.

В творческите му планове са преводите на “Божествена комедия” от Данте, Шекспировата недраматична поезия/поеми, стихотворения и сонети/, Шекспировите трагедии “Тит Андроник”, “Макбет”, “Крал Лир” и “Антонии и Клеопатра”. Подготвил е за издаване и изследването “Гей – като пол и характер” и пространната сатира “Епопея на гореупоменатите”.

Кирил Станчев владее и ползва френски, английски, руски и италиански език.