Роден е на 29 декември 1869 г. във Видин в семейството на възрожденския деец и първи кмет на Видин след освобождението Цеко Неев. Началното си и основно образование Йордан Неев получава в родния си град, след което заминава да учи в Одеската духовна семинария. Прекъсва обучението си, завръща се в България и постъпва като доброволец в българската армия, за да участва в сръбско-българската война и отбраната на Видин. След войната продължава обучението си в Одеса и след дипломирането си през 1988 г. заминава за Германия и се записва за студент в Хайделбергския университет, специалност “Право”. В продължение на 3 години Общинският съвет на Видин гласува помощи, с които финансира следването му. Защитава и кандидатска научна степен. Завръщайки се в България е разпределен в Кюстендилския съд, но по-късно е назначен за заместник председател на Видинския окръжен съд, в който пребивава само осем месеца, тъй като по политически причини е преместен в Сливен. През 1899 г. е избран за народен представител в X-то ОНС от Сливенския избирателен район, като е избран и за секретар на събранието. През 1914 г. отново е избран за народен представител в XVII-то ОНС отново от Сливен и изкарва пълния си мандат до 1919 г. В последвалите години упражнява адвокатската си практика до пенсионирането си през 1944 г.

Йордан Неев е изключително активен автор на статии от правен и обществен характер в сп. “Адвокатски преглед” с редактор Стефан Бобчев, но се изявява и като преводач на немска литература. Негови са преводите на “Исторически очерк” от Д.И. Писарев, “Очерки и историята на френския печат”, “Борба за право” /1928/ от Рудолф фон Меринг, “Адам и държавната наука” от д-р Йомонак, “За престъплението и наказанието” от Цезар Бехарня и др.