Художникът Иван Христов е роден на 19 януари 1900 г. във Видин. Начално и основно образование получава в родния си град, а средното си образование завършва във Втора мъжка гимназия – София. В детските и младежките си години се увлича по рисуването, но свири талантливо и на цигулка. През 1918 г. е приет за студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, но през 1920 г. отново кандидатства и е приет в Художествената академия, специалност „Живопис“. Преподаватели са му проф. Никола Ганушев, проф. Стефан Иванов и проф. Никола Маринов. Завършва академията през 1925 г. и заминава веднага за Мюнхен на специализация, където през 1927 г. прави и първата си самостоятелна изложба от портрети и пейзажи от градския интериор на Трявна, оценени високо от изкуствоведческата критика. Още същата година се завръща в страната и постъпва като учител в Тревненското столарско училище, прилагайки модерни методи на обучение и поставяйки начало на музейното и галерийно дело в града. Със същия успех и обществени ангажименти преподава и се изявява и в Мъжката гимназия, и в Народния музей в Пловдив.
От 1943 г. Иван Христов е художник на свободна практика. Считан за водещ и изящен класик – пейзажист той въвежда и утвърждава техниката на цветната имприматура – полагането в началото на работата върху картината на един равен тон, с който се покрива платното, от който твореца започва последователно да „вади“ цветовете. Това прави картините му топли и пространствени, контрастни и експресивни, ярки и тайнствени. Той показва завиден дар да превръща обикновените наблюдения над природата в емоционално изкуство със запомнящи се образи и изящни открития. Така художникът съумява да предаде романтиката на Трявна, интимността на Копривщица, монументалността на Търново и Пловдив, своеобразната приказност на Белоградчик, Мелник, Балчик, Видин, Родопите и Созопол и строгостта на възрожденската архитектура на притаените сред планините манастири – Рилския, Бачковския и Преображенския.
От 1926 г. до 1980 г. художникът прави над 50 самостоятелни изложби в едни от най-престижните национални и частни галерии в Англия, Австрия, Германия, СССР, Индия, Италия, Полша, Унгария и Чехия, участва и във всички Национални художествени изложби и в експозиции на Регионалните галерии в страната, включва се в бианалета и инициативи на новосъздадения и утвърждаващ се Съюз на българските художници. Последната му възспоменателна и юбилейна изложба във Видин се провежда през 2015 г.
Картини на Иван Христов са във фондовете на НХГ и СГХГ, във всички градски галерии в страната, в Президенството, Министерския съвет и министерствата на България, в обществени организации и общини, в институции и ведомства, в посолствата и легациите на България в чужбина, в Лувър, ООН, Дрезденската и Будапещенска галерии, Полша, Букурещ, Германия, Италия, Русия, Румъния, Куба, Унгария и още десетки страни по света, както и в частни колекции и домовете на българи и чужденци.
С Видин са свързани както първите стъпки на художника, така и зрелите му години, когато често посещава родния си град и създава много шедьоври от колоритния му облик и от неповторимия ланшафт на Белоградчик и околностите му.
Художествена галерия „Никола Петров“-Видин съхранява във фонда си 15 творби на своя съгражданин Иван Христов, това са маслените му картини „Пейзаж IV“, „Бабини Видини кули“, „Стария град Велико Търново“, „Пейзаж от Балчик“, „Пейзаж от Търново“, „Пейзаж от Мелник“, „Пейзаж от Смолян“, „Пейзаж от с. Червен, Русенско“, „Пейзаж – Белоградчик“, „Зимен пейзаж“, „Стамбол капия“, „Баба Видини кули“, „Небет тепе – Пловдив“, „Свечеряване“ и „Белоградчишки скали“.
Посмъртно негови изложби са експонирани във Видин /2015/, Пловдив /2016/, Велико Търново /1917/ и Габрово /2017/.
Иван Христов е носител на множество награди и на най-високите отличия на България – Златен медал на Международното изложение в Париж за картината „Созополски къщи“ /1937/, орден „За граждански заслуги“ /1937/, орден „Св.св. Кирил и Методий“- първа степен /1963/, званието „Заслужил художник“ /1966/, „Народен орден на труда“-златен /1971/, званието „Народен художник“ /1971/, „Славейкова награда“-Трявна /1974/, орден „Народна република България“ /1975/, орден „Георги Димитров“ /1980 и 1985/, званието „Герой на социалистическия труд“ /1985/. Той е почетен гражданин на Велико Търново и Трявна.
През 1980 г. художникът подарява своята къща във Велико Търново, на улица „Гурко“, която е изцяло във възрожденски стил на общината, заедно с 30 свои картини, като в завещанието изрично е записано, че тя може да се ползва само за художествена галерия, но в годините на прехода общината я изоставя и тя безвъзвратно се руши.
Умира на 27 март 1987 г. в София.
Една от емблематичните картини на Иван Христов, изобразяваща символа на Видин, крепостта „Баба Вида“